Онзи, чийто топки бяха смачкани, изръмжа, но утихна и тогава шейпшифтърът, който държеше дясната ръка и крак на Джъстис, проговори с нисък глас:
— Не ми хареса как звучи това. Приказливата малка жена имаше право. За какво им е на нашите предполагаеми съюзници да пакетират кетамин? Това приятелче Калгули има репутация в отстраняването на помощниците си.
— Казва се Калигула, неграмотен задник такъв. Предполага се, че е бил римски император, нали така. Както и да е, той казва, че има специален К за тигъра, макар че защо някой ще иска да си играе с жив тигър, древен вампир или не, е непонятно за мен. И аз съм чувал за този Джак. Той е един от най-значимите шейпшифтъри наоколо. Вампирите са избили целия му прайд.
— Така се казва за лъвовете. Мисля, че на тигрите им казват по друг начин. Стадо?
— Не давам пукната пара как ги наричат! Каквото и да е наименованието, резултатът е същият. Избили са целия му прайд, стадо или каквото е там, и от тогава той разбива вампири на пух и прах.
— Не мога да кажа, че го обвинявам за това. Ако някой тръгне след нашата глутница… — Гласът му се провлече в гърлено ръмжене, и Джъстис бе обзет от толкова силна жестока нужда да сложи ръце върху меча си, че трябваше да се пребори със себе си, за да остане неподвижен в ръцете им.
— Разбирам те. Но това не е наша работа. Правим каквото трябва, плащат ни и продължаваме. Първо, трябва да преживеем срещата с главатаря и сме почти приключили.
Направиха рязък, тромав завой на дясно, като удариха вече ранената глава на Джъстис в каменната стена и спряха. Оранжева светлина освети ярко пространството в тунела. Джъстис затвори очи в случай, че в стаята имаше охрана, която би могла да е по-наблюдателна от двамата, които го носеха.
Той запамети информацията в главата си. Последваха поне триста и шестдесет стъпки, а след това завой на дясно.
— Разкарайте се от пътя, вие двамата. Трябва да стоварим този проклет тигър преди ръцете ни да се изтръгнат от ставите. — Групата, която носеше Джак, трябва да беше минала покрай тях, защото острата миризма на джунгла от тигъра се засили и после избледня, когато отминаха.
Той внимателно отвори очи отново, на време, за да види как шейпшифтърите стоварват тежко Джак на земята. Големият тигър лежеше неподвижно, гърдите му едва се повдигаха и спадаха с повърхностни дихания. Джъстис все още не виждаше Куин. Когато един от онези, които носеха Джак, се обърна да погледне неговите пазачи, той бързо затвори отново очи.
— Защо още носите този боклук? Хвърлете го върху тигъра. С малко късмет, котката ще се събуди вбесена от наркотика и ще го изяде.
Идиотът, който бе нарекъл римския император „Калгули“, се засмя.
— Добра идея. Поне ще разведри малко обстановката тук. Не си падам особено по мразовити влажни места.
Те направиха няколко стъпки и хвърлиха Джъстис. Воинът успя да запази вид на изпаднал в безсъзнание, дори когато лицето му се удари в твърдия гръден кош на Джак, а коленете му се забиха в каменния под, достатъчно силно, че можеше само да се надява да няма нищо строшено.
Макар че беше облекчен да усети повдигащите се гърди на Джак и стабилното биене на сърцето му под главата си, той направи друго, много неприятно, откритие.
Джак миришеше на мокра котка.
Преди да успее да намери начин да обърне главата си настрани, без да го разкрият, така че да може да огледа района, той чу тропота на още стъпки. Те идваха от обратната посока на тази, от която го бяха донесли.
— Време беше да дойдете. — Гласът изсъска заплашително и Джъстис моментално разпозна водача от много кратката битка по-рано.
— Да, ами, ти не си носил огромен смърдящ тигър. Проклетото нещо тежи почти смъртоносно — каза един от шейпшифтърите. — Искам пет минути насаме с идиота, който реши да го вземем с нас, вместо просто да го убием на място.
С лице, все още завряно в Джак, Джъстис трябваше да се съгласи с частта за смърдящия тигър. Също и с частта за убийството, с изключение на това, че убийството, което той планираше, включваше група от шейпшифтъри и вампири.
В името на клетвата му към Посейдон, щеше да има много, много убийства. И той щеше да се наслаждава на всеки кървав момент на обезглавяване, веднага след като разбереше къде се намира и как да отведе Джак и Куин на безопасно място.