Выбрать главу

— Дракос отведе жената при Калигула, така че защо не дойдеш с мен и не се оплачеш директно на императора? — Гласът на вампира беше пълен с лукаво забавление. — Сигурен съм, че ще намери начин да… те възнагради.

Шейпшифтърите заръмжаха и потропаха малко с крака, след което, онзи който беше говорил за „смърдящия тигър“, най-накрая проговори.

— Нее, просто изпускаме малко пара. Ще останем тук и ще охраняваме тези двамата. Ти отивай и си върши вампирските работи.

Вампирът се засмя.

— Не, нашите „вампирски работи“, както красноречиво се изрази, са нещо което Калигула иска да сподели този път, така че двама от вас да останат тук, за да пазят, докато тия започнат да шават. Останалите да дойдат с мен. Жената е важна по някакъв начин за човешкия бунт и Калигула иска да даде пример с нея. Ще бъде голямо зрелище — каза той и се засмя отново и по гръбнака на Джъстис се спуснаха тръпки, шепнещи за мъчение и смърт.

Почти едновременно с това мускулите на тигъра трепнаха. Движението беше толкова леко, че никой от пазачите им не го забеляза, но то даде на Джъстис много ясна информация и следните притеснения:

Първо, Джак се събуждаше.

Второ, в зависимост от реакцията на Джак към наркотика в системата му, на Джъстис всеки момент можеше да му се наложи да се защитава от двестакилограмов тигър.

Без меча си.

Денят продължаваше да става все по-добър и по-добър.

Глава 28

Бен наблюдаваше Ерин, докато тя вървеше като зашеметена право към дърветата от противоположната страна на хижата и държеше ръце пред себе си, с обърнати надолу длани.

— Какво е това?

— Там е имало вампири много скоро. Поне един от тях е призовал смъртоносна магия — каза тя. — Трябва да…

— Какво е това? — Той повдигна меча си и се втурна покрай нея, като оглеждаше района за евентуална опасност.

— Битка — каза тя, а очите й потъмняха. — Не знам как, но усещам излъчването на това, което се е случило тук, не много отдавна. Стихийната магия препуска през мен, зове ме, но не… не знам как да го обясня.

Тя посочи към струпаните дървета.

— Ето там. Смърт, но не е смърт. Перверзна радост… зло. Зло.

Вен се затича напред, с високо вдигнат меч, взирайки се в земята, дърветата и небето за възможна атака. Той спря рязко при вида на триметровия квадратен участък с отъпкан сняг. Светли червени пръски кръв се открояваха ярко върху студената белота.

— Добре, нещо се е случило тук. Изглежда разбрахме какво е станало с Джак и Куин.

Лицето на Ерин пребледня като снега около тях.

— Но може би те още са живи. Ако са ги убили, нямаше ли телата им да са тук?

— Може би. Освен ако не искат да оставят никакви доказателства. Още един снеговалеж ще покрие следите от битката — каза Вен. — Чакай! Чакай…

Лекият бриз беше разместил ниските клони на крехките чамове и слънчевата светлина беше проблеснала върху нещо синьо. Той бързо прекоси утъпканият сняг към края на мястото до увиснал клон и приклекна долу. Видът на познати сини кичури, изтръгнати от мястото им, изкара всичкия въздух от дробовете на Вен.

Това беше косата на Джъстис.

Ерин изтича до него и падна на колене в снега.

— Какво е това? Какво… о, не. Това косата на приятеля ти ли е? Това кръв ли е?

Тя постави длан на ръката му.

— Какво се е случило? Защо е бил тук? Ако те са хванали и него, какво можем да направим…

— Спри. Спри, Ерин. Няма нищо, което можем да направим, освен да продължим напред — каза той. — Ако Джъстис има подходяща възможност, за да защити Куин и Джак и да нарита малко вампирски задници, ще го направи. Можем само да се надяваме, че търсенето ни на „Сърцето на нереидата“ ще ни отведе до тях тримата.

— Проклятие, кога ще спре това? Всяка стъпка, която правим, изглежда ни вкарва все по-навътре в капана на Калигула. — Тя удари с ръце по земята и сви пръсти в снега. — Не знам колко още… Чакай! Какво е това?

Тя вдигна нещо бяло, изтръска снега от него и му го подаде.

— Това е хартия, вероятно боклук, но е голямо съвпадение, че косата на Джъстис е точно тук, а аз не вярвам в съвпадения.

Той внимателно разви хартията и прочете думите написани неясно на ръка, след което погледна към Ерин и извика триумфално.

— Най-накрая! Точка в полза на добрите! Това е бележка от Джъстис с упътване и карта. В нея пише, че има магически скрит вход на Пойнт съксес. Това говори ли ти нещо?