— Не, не — поклати глава Авелин, още преди приятелят му да успее да довърши. — Той знаеше, че сте в беда, там, в долината. Беше сигурен, че и двамата ще загинете.
— Значи е било капан — заяви Джуравиел.
— Точно така — съгласи се Авелин. — Знаели са как да ни подмамят… поне вас двамата.
— Но откъде биха могли да го научат? — недоумяваше Пони. — Брат Пра… Куинтал почти не ни познаваше и със сигурност не знаеше за връзката ни с долчинката.
— А може би призракът се е промъкнал в лагера ви — разнесе се глас откъм дърветата и когато петимата вдигнаха поглед, видяха Тунтун, седнала на един нисък клон.
Предположението й звучеше напълно възможно, ала Авелин смяташе, че ако духът наистина се бе навъртал наоколо, той би усетил присъствието му.
— Може би — рече. — А може би Куинтал не е единственият, преминал на страната на мрака.
За шепата хора, чието оцеляване зависеше изцяло от опазването на тайната им, нямаше нищо по-страшно от това в редиците им да се появи предател. Безброй въпроси нахлуха в съзнанието на Елбраян, докато мислите му се спираха върху всекиго от малкия отряд. Когато стигна до Брадуордън и се опита да си го представи в ролята на изменник, тръсна глава, разбрал колко нелепо е всичко това.
— Нямаме основание да подозираме подобно нещо — твърдо заяви той най-сетне. — Най-вероятно е бил духът на Куинтал. Или пък паурите са по-хитри, отколкото си мислим. А може би държат пленници някъде на скришно място и са успели да изкопчат тази информация от тях.
— Няма как да е някой от Дъндалис — обори го Пони. — Значи няма откъде да знаят за нашата привързаност към долчинката.
— Всичко това са само догадки — настоя пазителят. — Опасни мисли. Как ще продължим напред, ако не си вярваме? Не — твърдо заяви той, давайки да се разбере, че няма да търпи никакви възражения по този въпрос, — няма да хвърляме сянката на съмнението върху никого от отряда. Само ние ще знаем, че този разговор изобщо се е състоял и повече няма да повдигаме тази тема, освен ако не се появят доказателства, че сред нас наистина има предател.
— Отсега нататък ще трябва да сме двойно по-внимателни — рече Авелин.
— Каква ли е следващата им цел? — замислено рече Пони. — Може би тази горичка?
Сърцето на Елбраян се сви при тези думи, после обаче Тунтун подхвърли нещо, което накара всички да изтръпнат:
— Ако подозренията на Авелин са верни, целият свят е следващата им цел.
— Уви, наистина са верни — заяви монахът. — Със собствените си очи видях безчисленото множество, толкова огромно, колкото не си го бях представял и в най-черните си кошмари.
— Неестествено огромно — съгласи се Джуравиел, — освен ако не са просто маша.
Пони, която не бе присъствала на разговора след нападението над кервана, ги изгледа озадачено.
— Един съюз между паури и гоблини никога не би издържал толкова дълго, освен ако чудовищата не се подчиняват на нечия по-висша воля.
Пони се обърна към Авелин, припомняйки си мрачните му прокоби, всички онези приказки за надвиснала гибел, непримиримостта, с която бичуваше пороците на света и името, което им бе дал.
— Демонът-дактил? — ахна тя. — Сигурен ли си?
— Да — отвърна Авелин без капка съмнение в гласа. — Демонът-дактил отново е буден.
— Както се бояхме и в Каер’алфар — добави Джуравиел.
— Но аз мислех, че дактилът е израз на човешката слабост, на людските страсти, а не създание от плът и кръв — учуди се Пони.
— Той е и двете — обясни Авелин, припомняйки си подготовката, която бе получил в манастира.
Каква жестока ирония, помисли си той, че същите тези мъже, научили го на всичко, което знаеше за демона, със своето безбожие бяха спомогнали за пробуждането му.
— Именно мракът в сърцата на хората му вдъхва живот — продължи Авелин, — ала щом това се случи, демонът придобива физическа форма; същество, надарено с огромно могъщество, способно да подчини на волята си онези, които са допуснали злото в сърцата си, способно да владее безчислените армии на мрака и да изкусява хора като Куинтал, отрекли се от Божията воля и поели по пътя на безчестието.
— Истината не се изчерпва с догмите на твоята църква — сухо се обади Тунтун.
— И всички богове са всъщност един Бог — побърза да заяви Авелин, тъй като последното, което искаше, бе да обиди някой от елфите. — И макар този Бог да има различни имена, принципите, които Той въплъщава, са едни и същи. И когато те бъдат погазени, когато започнем да ги използваме за лична облага, когато се превърнем в съдници на ближните си и дори се опитаме да ги подчиним на волята си, тогава над света се спуска нощ и демонът-дактил се надига от сън.