— Ами призрака, който посещава сънищата ти? — лукаво подхвърли джуджето след него. — Духа, който се подчинява сляпо на Бестесбулзибар?
Юганик се закова на място и бавно се обърна.
— Какво ли ще каже Нощната птица, когато разбере за измяната ти? — добави Улг Тик’нарн.
— Имахме сделка! — възкликна едрият мъж.
— Имаме сделка — натърти джуджето. — Ще правиш каквото ти казвам или господарят ми ще изтръгне животеца от жалкото ти тяло бавно и мъчително!
Юганик сведе глава, а по лицето му съвсем ясно се изписа борбата, която се водеше в гърдите му — между съвестта и чувството за самосъхранение.
— Вече няма връщане назад — изсмя се джуджето. — Не можеш да поправиш стореното. Веднъж ни предаде Нощната птица, сега трябва да го сториш отново, защото докато той не падне в ръцете ни, за теб няма да има ни сън, в който духът на Куинтал да не бъде с теб, ни място, където да се скриеш от гнева на всемогъщия Бестесбулзибар!
Напълно слисан, Елбраян слушаше и не можеше да повярва — нима той и малкият му отряд наистина бяха такъв трън в очите на чудовищната армия? Разбира се, името, с което джуджето плашеше Юганик, не му беше убегнало, а това, че могъщият дух очевидно бе пионка в ръцете на Бестесбулзибар, можеше да означава само едно.
— Има една горичка — неохотно започна Юганик. — С формата на диамант.
Това ново предателство извади Елбраян от мислите му и още преди да осъзнае какво прави, той постави стрела в тетивата на Ястребокрилия и се прицели между очите на изменника.
— Тя е по-важна за Нощната птица и от долината с еленовия мъх. Сигурен съм, че за нищо на света няма да ви позволи да припарите там.
Не можеше, просто не можеше да го убие ей така! Каквито и прегрешения да имаше Юганик, младият мъж не беше в състояние да го простреля, без да му даде възможност да се защити, без поне да разбере какви са били заплахите, превърнали го в предател.
Съжаление към паурите обаче не изпитваше, затова светкавично промени ъгъла на оръжието, стисна зъби и опъна тетивата. Стрелата му полетя, безпогрешна както винаги. Или поне така си мислеше. В последния момент, само на метър-два от целта си, стрелата се отклони и се заби в близкото дърво. Миг по-късно Улг Тик’нарн се втурна между дърветата, но преди Юганик да успее да помръдне, Елбраян скочи пред него с Буря в ръка. Джуджето, убеди се бързо пазителят, не представляваше непосредствена заплаха.
Юганик, от друга страна, вече бе извадил огромния си меч и го гледаше неспокойно.
— Чух всичко — проговори Елбраян.
Юганик не отговори, ала тревогата в очите му нарасна и той трескаво се огледа наоколо.
— Не можеш да ме надбягаш — увери го Елбраян. — Не и в гората, не и по това време на нощта.
— Тогава ти ме надбягай — изръмжа едрият мъж. — Откакто за първи път си показа гадната мутра в Дъндалис, единственото, което искам, е да ти видя сметката и ако не се пръждосаш оттук още сега, възнамерявам най-сетне да го направя!
При цялата си самонадеяност обаче, на Юганик му беше трудно да скрие страха в гласа си и Елбраян веднага разбра, че това е само блъф.
— Хвърли оръжието си на земята — спокойно нареди той. — Няма да се правя на съдия, Юганик, не и тук. Върни се с мен в лагера, признай престъпленията си и нека хората решат какво наказание заслужаваш.
— Да си предам оръжието, та да ви е по-лесно да ми наденете примката на врата, а?
— Съмнявам се — отвърна Елбраян. — Хората са милостиви.
Юганик се изплю в краката му:
— Давам ти последна възможност да избягаш!
— Не го прави! — предупреди го пазителят, ала не бе успял да довърши, когато едрият мъж се нахвърли отгоре му.
Буря с лекота отби несръчните атаки на предателя, после се стрелна напред и се промуши покрай дръжката на вражеския меч, докато Елбраян направи крачка встрани, за да избегне удара му. Рязко извъртане на китката и елфическото острие докосна десницата на Юганик, после още едно — и ръката на едрия мъж се изви настрани.
Един силен натиск изби оръжието на предателя от пръстите му и то цопна в калта.
Юганик ахна ужасено, докато се взираше в пламналите очи на пазителя.
— Недей… — започна Елбраян, ала противникът му вече бе побягнал към дърветата.
Младият мъж вдигна Буря над главата си и се приготви да го хвърли, ала в този момент чифт конски копита се показаха иззад дървото, покрай което изменникът тъкмо минаваше, и го запратиха на земята.