Миг по-късно на поляната се показа Брадуордън.
— Проследих го дотук — обясни Елбраян.
— А пък двамата с Авелин проследихме теб — отвърна кентавърът. — Тъй става, когат’ се вторачиш напред и хич не ти идва наум да хвърляш по някой и друг поглед назад!
— Къде е Авелин? — попита пазителят и се огледа наоколо.
— Тръгна след едно джудже — обясни Брадуордън. — Каза да не се тревожиш за дребното изчадие.
Погледът на Елбраян се насочи към Юганик, който се бе свлякъл на земята, облегнат на дървото, в което се беше блъснал при падането, с безпомощно увиснала глава.
— Не смятам, че имам право да го съдя — обясни младият мъж.
— Прекалено снизходителен, както винаги — изсумтя Брадуордън. — Тъй постъпи и с тримата проклети ловци!
— И постъпих правилно, както се оказа по-късно — напомни му Елбраян.
— Сега обаче е различно — настоя кентавърът. — Тази долна отрепка е отишла прекалено далеч. Няма прошка за престъплението му, не и за такова грозно предателство. За да спаси жалката си кожа беше готов да ни хвърли в устата на звяра!
И като изгледа замаяния мъж с отвращение, добави:
— Дори той го знае. Не е милост туй да го оставиш да живее с мисълта за ужасното зло, дето се опита да извърши.
— И все пак не искам и не мога да бъда негов съдник.
— Аз обаче ще го направя — заяви Брадуордън и добави доста по-меко: — По-добре си върви сега, приятелю. Авелин може да има нужда от теб… а и надали искаш да видиш онуй, което предстои.
Елбраян се взря в лицето на кентавъра, усетил по гласа му, че този път няма да успее да го разубеди. А да се бие с него заради Юганик, човека, който наистина бе паднал прекалено ниско, нямаше никакво намерение. Погледна към едрия мъж, който все още беше в безсъзнание, навярно дори в агония, смъртно ранен още при първия ритник на Брадуордън.
— Бъди милостив — рече той на приятеля си. — Вече се разкайва за избора си.
— Избор, който сам е направил.
— Дори така да е, справедливостта трябва да върви ръка за ръка с милостта.
Брадуордън кимна мрачно и като вдигна Ястребокрилия от земята, Елбраян се затича натам, накъдето беше изчезнало джуджето, макар да беше сигурен, че Авелин и сам може да се оправи с него.
Не се бе отдалечил кой знае колко, когато откъм поляната долетя глух звук, като от тежък ритник, и той разбра, че всичко е свършило.
Усети, че му се повдига, ала знаеше, че не са имали друга възможност, не и когато от това зависеше животът на толкова много хора. Юганик беше направил своя избор и беше заплатил за него.
Зад поредния завой на тъмната пътека се натъкна на група джуджета. Повечето от тях бяха мъртви, ала неколцина все още потръпваха конвулсивно, очевидно поразени от мълния.
Разбрал, че наближава целта си, Елбраян спря и се ослуша. Не след дълго до ушите му достигнаха гласове и той отново се затича бързо, ала съвършено безшумно. Много скоро забеляза Авелин — здраво стиснал едно джудже, монахът с все сила удряше главата му в близкото дърво.
Младият мъж се канеше да отиде при него, ала в този миг долови някакво движение наблизо и вглеждайки се натам, откъдето беше дошъл шумът, зърна последния паури, онзи, с когото Юганик се бе срещнал на поляната. Тетивата на Ястребокрилия пропя, ала и този път безпогрешно насочената стрела се отклони миг преди да стигне целта си и потъна в мрака.
Разгневен, Елбраян извади меча си и се завтече след отдалечаващото се джудже.
Разбрал, че няма да може да избяга от далеч по-едрия и бърз човек, Улг Тик’нарн спря и се обърна, стиснал блестящ меч в ръка.
— Е, Нощна птицо! — процеди той през зъби. — Удари и твоят час!
Без да каже нищо, Елбраян се нахвърли отгоре му, с лекота отби оръжието му и замахна към незащитеното му сърце.
В последния миг острието отхвръкна на една страна, отклонено от сила, която пазителят не разбираше, и той се олюля, загубил за миг равновесие. Размаха ръка, за да не падне, и оръжието на джуджето се заби в разперената му длан.
— Какво…! — ахна Елбраян и като отскочи настрани, обърна се, за да посрещне противника си, който се приближаваше със злобен смях на уста.
Застанал недалеч оттам, Авелин с интерес наблюдаваше сцената, разиграваща се пред очите му. Следващата атака на Елбраян отново бе отклонена от някаква невидима сила, този път обаче той беше подготвен и успя да запази равновесие, отбивайки последвалите удари на неприятеля.