Преди да отговори, Полсън погледна към Катерицата, който кимна нервно, ала уверено.
— С теб — неочаквано отсече едрият ловец. — Тъй както ние виждаме нещата, гоблинът, дето уби Крик, е бил изпратен от тоз’ Бестес-бул… както там му беше името на онуй създание, тъй че смятаме да държим него отговорно.
И като видя, че Елбраян все още не изглежда особено убеден, допълни:
— Да знаеш някой по-подходящ за поход през горите?
— А и нали току-що каза, че сме свободни да вървим, където си поискаме? — страхливо подхвърли Катерицата и се скри зад гърба на другаря си.
В този момент по пътеката се зададоха и останалите от малкия отряд, с Джуравиел, удобно разположен между торбите върху гърба на кентавъра.
— Приятелите ни Полсън и Катерицата искат да се присъединят към нас — обясни Елбраян.
— Нали решихме, че колкото сме по-малко, толкоз по-лесно ще се доберем до звяра! — възнегодува Брадуордън.
— Двамата заедно пак заемаме по-малко място от теб, кентавре! — не му остана длъжен Полсън.
— Така си е — засмя се Елбраян, преди Брадуордън да успее да каже каквото и да било.
— Освен туй познаваме и горите, и врага, с който си имаме работа — продължи траперът. — Попаднем ли в битка, ще има да благославяте деня, в който Полсън и Катерицата са се присъединили към вас.
Елбраян и Брадуордън, двамата негласни водачи на малкия отряд, се спогледаха, и кентавърът бързо омекна пред молбата в очите на пазителя:
— Добре де — отстъпи той. — Ама само една дума да чуя против моята свирня и ще вечерям нещо доста по-различно от припасите, дето ги нося на гърба си!
И така, те поеха напред, седмина срещу десетки хиляди, седмина смъртни срещу демона-дактил. Когато достигнаха края на гората край Дъндалис, Елбраян скочи от седлото.
— Върви си, приятелю — обърна се той към Симфония. — Върви си и дано някой ден отново се срещнем.
Вярното животно обаче остана на мястото си, неспокойно риейки пръстта с копито.
За миг Елбраян, усетил нежеланието на жребеца да го остави, се поколеба дали да не го вземе със себе си. Как обаче можеше да го стори с чиста съвест, когато отлично знаеше, че конят няма да може да прекоси планините на Барбакан и със сигурност няма как да влезе в тунелите на Айда.
— Върви си! — повтори той и Симфония побягна назад.
Вместо да потъне в гората обаче, жребецът застана между най-близките дървета и се спря.
Ето как не конят, а Елбраян си тръгна, макар да го болеше като да се разделяше с частица от себе си.
Вървяха по-скоро на запад, отколкото на север, тъй като искаха да заобиколят възможно най-отдалеч задаващия се насреща им керван, за който Авелин ги беше предупредил. Всъщност, от върха на един хълм те всички го видяха със собствените си очи — гъсти кълба прахоляк, които се движеха на юг и поглъщаха всичко по пътя си.
— Чак до Пояса и токата — мрачно отбеляза Авелин и от онова, което виждаха и сами, останалите му вярваха.
Всякакви пътеки изчезнаха, когато седмината оставиха зад гърба си и последните земи, използвани от жителите на Края на света за добив на дървен материал. Горите тук бяха гъсти и стари, с високи, тъмни дървета, под които не растеше почти нищо, и многобройни реки и поточета, някои от които се спускаха чак от върховете на Барбакан. От време на време се натъкваха на някоя самотна къщурка или пък на шепа колиби, сгушени една до друга — домовете на същинските гранични заселници, които не познаваха дори оскъдните блага на цивилизацията, на които се радваха жителите на трите селца. Гледката на изоставените къщи (в някои от които бяха живели приятели на траперите) изобщо не се понрави на малкия отряд.
Откриха причината за липсата на каквито и да било хора, когато на десетия ден, откакто бяха поели на път, се натъкнаха на следи край брега на една рекичка.
— Гоблини — заяви Елбраян. — Но между тях има и хора.
— Може да е най-обикновена разбойническа банда — предположи Брадуордън. — И да нямат нищо общо с нашия враг.
— По тез’ земи винаги е било пълно с гоблини — обади се и Полсън. — Моите приятели са ми казвали, че често им се налагало да се бият.
— А често ли се случва гоблини да взимат пленници? — попита Елбраян и останалите нямаше как да не се съгласят — случилото се тук не бе дело на обикновен разбойнически отряд.