Разтревожена, тя погледна първо другия камък, който бе получила от Авелин, а после меча си, чудейки се кое от двете да предпочете. В едно обаче беше сигурна — каквото и да избереше, положението й много скоро щеше да стане крайно неприятно.
Яростта на Елбраян бързо се разгаряше. Двама гоблини се нахвърлиха отгоре му, той обаче отби оръжията им с един мълниеносен двоен удар на Ястребокрилия, после извади меча си и го заби в корема на по-близкото чудовище. В същото време юмрукът му се стовари право в брадичката на втория гоблин и го запрати в прахта. Без да се обръща, младият мъж освободи оръжието си и продължи напред.
Зашеметеният му противник потърка брадичката си и тъкмо се канеше да го последва, когато Брадуордън връхлетя отгоре му и го стъпка, още преди злото създание да успее да се изправи.
В следващия миг кентавърът вече беше до Елбраян и с песен на уста поваляше гоблин след гоблин. Устремът им беше толкова голям, че много скоро двамата бяха навлезли дълбоко във вражеските редици. Постепенно обаче неприятелят започна да се съвзема от първоначалната си изненада и нещата сякаш бяха на път да вземат неприятен обрат.
Разгърнали се в полукръг, гоблините се приготвиха за атака, ала уж плътните им редици внезапно започнаха да отъняват — кацнал върху едно близко дърво, Джуравиел поразяваше враг след враг с малкия си, но смъртоносен лък.
Много скоро, предшествани от дъжд от ками, към сражението се присъединиха и двамата трапери.
— На гърба ми! Бързо! — извика Брадуордън на Елбраян. — Ще те отведа при пленниците!
Ала прекалено късно, помисли си Елбраян, хвърляйки поглед към групата изплашени хора, скупчили се далеч зад гоблиновите редици. Единственото, което му оставаше, бе да се надява, че гневът му не ги е предал и да се моли планът на Пони и Авелин (какъвто и да беше той) да сработи.
Авелин едва виждаше вражеските редици и нямаше никаква представа кой точно е командирът. Още щом Пони се насочи към пленниците, той се огледа, търсейки място, където да се скрие. Време обаче нямаше, затова му се наложи да се задоволи с няколко брези, израснали наблизо. Отключи магията на хематита, още докато отиваше към тях и макар той самият да се провираше между гъсто преплетените клони, духът му вече бе далеч оттам.
Мина покрай Джуравиел (за когото не остана незабелязан, въпреки че беше невидим), покрай Елбраян и Брадуордън, покрай челните гоблинови редици и най-сетне стигна до заложниците и гнусните им пазачи. Едно от чудовищата веднага привлече вниманието му със заповедническия си тон и нарежданията, които раздаваше. Без да губи нито миг, той се насочи към него, нахлу в тялото му и поведе битка с духа, който откри там.
Завладяването на чуждо тяло беше трудна задача, която не се удаваше всекиму, ала в цяла Корона нямаше човек, който да владее силата на камъните по-добре от Авелин Десбрис, а сега, когато от успеха му зависеше животът на толкова много хора, монахът бе по-могъщ от всякога.
Духът му превзе тялото на гоблина почти без усилие и веднага започна да дава нареждания на останалите чудовища. Ала макар гласът да бе същият, заповедите бяха съвсем различни и изобщо не засягаха пленниците:
— Бягайте! — провикна се той. — Бягайте в гората! Бягайте! Бягайте!
Повечето от скверните създания го послушаха на драго сърце, доволни да се махнат колкото се може по-надалеч от свирепия пазител и страховития кентавър, които избиваха другарите им с ужасяваща лекота.
Някои обаче бяха твърдо решени да усетят вкуса на човешка кръв, преди да побегнат към гората.
Пони ги видя — двама гоблини, които тичаха към дърветата, ала така, че да успеят да нанесат някой и друг удар на най-близките пленници. Младата жена напрегна цялата си воля, мъчейки се да призове магията на втория камък, като заедно с това поддържаше безтегловността си с помощта на малахита и нито за миг не изпускаше двете чудовища от очи.
Ала времето не беше достатъчно, затова тя се откъсна от малахита и падна от около три метра, приземявайки се право между двамата гоблини.
Изненадани, те изпищяха, изпищя и тя, после ги сграбчи за раменете. Злите създания се обърнаха към нея с оръжия в ръка, Пони обаче беше по-бърза.
Разнесе се силен гръм, последван миг по-късно от ярка, синкава мълния, която запрати чудовищата агонизиращи в прахта.