Вгледа се още по-настойчиво в лика на своя предшественик, търсейки одобрителна усмивка или пък недоволна гримаса, която да му каже, че чувствата му не са нищо друго, освен самозаблуда, опит да се пребори с отчаянието. Вместо това видя как от дълбините на огледалото изплува черна сянка. За миг си помисли, че това е знак за несъгласието на легендарния пазител с думите му, после разбра, че непрогледният облак не отразява нито чувствата на Мейдър, нито неговите собствени. Не, мракът, стелещ се по гладката стъклена повърхност, бе много по-страшен.
Елбраян рязко се изправи.
— Чичо Мейдър? — попита той, останал без дъх, и усети как по тялото му плъзва вледеняващ студ.
Студ, мрак, неумолима смърт.
Безброй мисли се подгониха в съзнанието му, мъчейки се да открият смисъл в необичайната случка. Само едно създание владееше подобен мрак, даде си сметка Елбраян, досещайки се внезапно какво бе станало. Дали духът на Мейдър бе улеснил предупреждението от отвъдното, или това бе просто връзка, възникнала с помощта на Оракула, той нито знаеше, нито се интересуваше. Единственото, което имаше значение в този миг, бе, че демонът-дактил бе обърнал магическия си взор към тях и ги търсеше.
Обзет от вледеняващ ужас, младият мъж осъзна, че обръщайки се към Оракула, сам бе насочил звяра по следите на малкия си отряд. Рязко скочи, при което удари главата си в сплетените корени и пръстта, образуващи тавана на малката пещера, и се втурна към огледалото. Захлупи го, прекъсвайки всяка връзка с отвъдното, после свали одеялото, с което бе запречил входа, и плътно го обви с него. След това изпълзя навън и се завтече към лагера, викайки Авелин.
От гъстата магмена река демонът-дактил извади последното си творение — нажежено, заострено копие — и го вдигна високо във въздуха.
— Безумци! — избухна той в смях, съзерцавайки великолепното оръжие, с чиято помощ щеше да открие и унищожи жалките хора, тръгнали на поход срещу Айда.
В острието заключи онова, което бе видял, затвори издайническите следи на човешка магия и вля собственото си могъщество, силата на преизподнята — изпепеляваща и смъртоносна.
После повика елитната си стража, великаните, на които бе дал великолепните магмени доспехи.
Щом те се събраха, Бестесбулзибар протегна копието на техния предводител, Тогул Дек.
Чудовището се поколеба, усетило горещината, която се излъчваше от страховитото оръжие, и демонът замахна, ръмжейки заплашително. Боейки се от господаря си много повече, отколкото от оръжието, великанът го взе без да задава никакви въпроси, макар неволно да потръпна, когато пръстите му докоснаха дяволския предмет.
За негова изненада той се оказа хладен.
— Вземи десетина от бойците си — нареди дактилът — и открий човеците, които идват насам. Копието ще ти покаже пътя.
— Живи ли ги иска всемогъщият Бестесбулзибар? — излая Тогул Дек.
Демонът изсумтя пренебрежително — не си струваше да хаби времето и енергията си за шепа жалки хора:
— Донеси ми главите им. Другото може да изядете.
Великанът удари крак в земята, събра десетина войни и изскочи от тронната зала.
Бестесбулзибар разпусна останалите стражи и се върна при една от магмените реки. Потопи ръката си вътре, докато не почувства мощното туптене на магията, която само той командваше, и отново се замисли за деня, когато цяла Корона щеше да бъде негова.
— Как може да съм такъв глупак! — вайкаше се Авелин, отпуснал глава в ръцете си.
— Какво искаш да кажеш? — попита Пони направо.
Време за съмнения и търсене на вина нямаше — всяко предизвикателство трябваше да бъде посрещано без празни съжаления за решения, взети в миналото.
— Трябваше да се сетя, че демонът ще ни потърси — отвърна Авелин, — трябваше да предвидя, че ще насочи магическия си взор към нас.
— Все още не сме сигурни, че наистина го е сторил — намеси се Елбраян. — Кой знае, може сянката, която видях в Оракула, да е била просто предупреждение. Откакто тръгнахме, почти не сме срещали врагове, само един-единствен отряд, който може и да не е част от армията на дактила. Защо му е на Бестесбулзибар…
— Не изричай това име толкова близо до владенията на чудовището! — прекъсна го монахът. — Дори не си го помисляй, ако си способен на подобен самоконтрол!