После вече беше късно и той се хвърли встрани, тъй като скалата бързо се нагряваше, докато не започна да се топи под краката му!
Макар и замаян, Елбраян добре разбираше, че не бива да спира нито за миг, тъй като нажеженият камък се търкаляше все по-бързо и по-бързо, подпалвайки всички храсталаци и туфи изсъхнала трева, които срещнеше по пътя си.
В тяхната светлина младият мъж съвсем ясно видя, че към лагера прииждат още гигантски силуети, а това означаваше едно-единствено нещо — численото превъзходство на врага бе прекалено голямо.
Авелин потъна още по-дълбоко в магията на камъка, докато не усети как енергията му става неудържима. Силно привличан от всякакви метални предмети, магнетитът можеше да полети към тях с невъобразима скорост, по-бързо дори от стрела на арбалет.
Монахът едва не падна, запратен назад от страховития устрем, с който камъкът се понесе право към гърдите на великана, който бе най-близо до Брадуордън. Чудовището рухна като покосено, след което, за огромна изненада на Авелин, който досега не бе използвал магнетит, същото се случи и с втория звяр.
Междувременно Брадуордън бе успял да смъкне шлема на поваления си противник и сега методично превръщаше главата му в кървава пихтия. Когато се увери, че скверното създание никога повече няма да се изправи, той се обърна, чул шумотевицата зад себе си, и видя двамата великани да се свличат на земята, а в гърдите на първия зееше огромна дупка.
— Добър изстрел! — поздрави той Авелин, който вече тичаше към падналите чудовища, с намерението да си прибере камъка.
В този миг обаче, на поляната нахлуха още от огромните създания.
— На гърба ми! — изкрещя Брадуордън.
— Но камъкът…
— Нямаме време!
— Да се махаме оттук! — викът на Елбраян огласи поляната. — Авелин и Брадуордън! Аз и Пони! Полсън и Катерицата! — нареди той, после добави доста по-тихо: — Ако още са между нас. Бягайте оттук и се разпръснете по двойки!
Пони не можеше да повярва на ушите си. Бяха дошли чак дотук, само за да бъдат обърнати в трескав, неорганизиран бяг. Изчака противника си, който още се обръщаше, да се завърти напълно, след което отново се шмугна между краката му, призовавайки мощна вълна от магическа енергия. Този път обаче мускулите на чудовището не издържаха и то се сгромоляса на земята.
Само че Пони нямаше време да се възползва от надмощието си и вместо това хукна към центъра на поляната с надеждата, че Брадуордън и Авелин все още са там и че все някак ще успее да се добере до тях.
Вместо това видя как кентавърът се носи по северния склон, посоката, откъдето се бяха появили великаните, понесъл Авелин на гръб. Няколко секунди по-късно двамата се скриха от погледа й и веднага след това пламъците на огромно огнено кълбо озариха небето.
За миг всичко утихна и младата жена въздъхна облекчено, чула гръмовния тътен на отдалечаващи се конски копита. Поне Брадуордън и Авелин се бяха спасили.
Как обаче щяха да се измъкнат двамата с Елбраян, запита се тя, докато се катереше по скалистия склон на долчинката, следвана от двама разлютени великани. Изведнъж нещо я накара да се хвърли на земята до убития от Брадуордън великан. Почувства как въздухът над нея се раздвижи, а после чу и силния грохот, с което сопата на един от преследвачите й се стовари върху бронята на убития му другар.
Очаквайки всеки миг да бъде размазана от някое чудовище, младата жена запълзя напред. Прехвърли се през тялото на следващия звяр и се опита да се изправи, само че се подхлъзна и се строполи върху трупа на третия великан, при което се одраска на пробитата му броня и усети как ръката й потъва във вътрешностите му.
А някъде съвсем близо зад нея се водеше люта битка! Обърна се и видя Елбраян да се нахвърля върху преследвачите й с Буря в ръка. Но той не можеше да победи! Дори да успееше да надвие тези двамата, след тях идваха още и още нови чудовища, между които бе и онзи със засиялото копие!
Пръстите на младата жена инстинктивно се сключиха около нещо твърдо, попаднало под тях и тя го поднесе към очите си. Камъкът на Авелин. Погледна го само за миг, мъчейки се да прозре магическите му свойства.
— Бягай! — извика Елбраян.
Пони се обърна и го видя да отскача от пътя на една бързо спускаща се тояга, стиснал Буря в едната и Ястребокрилия — в другата си ръка. Миг по-късно отново бе принуден да се отдръпне, този път — от политнало към главата му острие. Пони изкрещя, убедена, че любимият й ще бъде посечен надве, той обаче беше прекалено бърз и се измъкна невредим.