Друг избор обаче нямаха, затова младият мъж тръгна пръв с намерението да издърпа Пони над себе си и да й помогне да се прехвърли от другата страна на стената. Почти бе стигнал, когато чу младата жена, само на метър-два под него, да надава уплашен вик.
Сведе поглед надолу и изкрещя, виждайки един великан да посяга към крака на неговата любима. Въпреки че уж не държеше никакво оръжие, Пони протегна ръка към чудовището.
Миг по-късно нещо дребно политна от разтворената й длан и се удари в забралото на чудовището с такава сила, че го огъна и то се впи в лицето на скверното създание и го събори от стената. Самият камък отскочи назад и Пони побърза да си го прибере — никак не й се искаше да изгуби едно толкова мощно оръжие.
Елбраян я сграбчи за рамото, издърпа я над себе си и й помогна да се изкатери над ръба, а след това и сам се прехвърли от другата страна, изплъзвайки се на косъм от пъплещите след него пръсти на един от великаните.
Веднъж озовала се зад стената, Пони яростно стовари меча си върху тези пръсти, отсичайки няколко от тях, после двамата приятели отново се втурнаха да бягат, ала този път преследвачи като че ли нямаше.
— Какво беше това преди малко? — попита Елбраян.
— Магнетит — обясни младата жена. — Насочва се към метални повърхности. Ще ми се да имах още сто такива!
Елбраян неволно извърна поглед назад и потръпна при мисълта, че в нещо толкова малко може да се съдържа такава огромна мощ. Досега бе вярвал, че мечът му е страховит, вярвал бе, че самият той е опасен противник, какъвто и беше, и все пак, какво бе неговата сила в сравнение с могъществото на вълшебните камъни?
В този миг Елбраян повече отвсякога бе благодарен, че Пони и особено Авелин, чиито умения с магическите камъни бяха многократно по-големи, са на негова страна. Да, монахът наистина бе в състояние да се пребори с демона, който искаше да завземе Корона.
Макар да не знаеше какво я бе предизвикало, Тунтун гледаше набиращата сила огнена лавина с искрено задоволство. Самата тя бе изиграла съвсем малка роля в битката, стреляла бе само веднъж. Но колко добре премерено! Точна както винаги, стрелата й безпогрешно бе открила процепа в забралото на великана и бе потънала дълбоко в лицето му. Тунтун отново и отново си представяше този миг, чуваше освирепелия рев на звяра и виждаше как Пони и Елбраян потъват в прегръдката на нощта.
Уверена, че поне засега двамата й приятели са в безопасност, тя се върна обратно до мястото, където бе оставила верния си спътник.
— Не мога да те взема по-далеч — рече тя и го погали по муцуната.
Въпреки че, доколкото можеше да се види, пътят не изглеждаше особено труден, Тунтун реши, че колкото по-малко шум вдига оттук нататък, толкова по-добре. Тръгнеше ли пеша, можеше да се придвижва доста бързо, без да се бои, че тропотът на конски копита може да издаде и нея, и вярното животно.
— Знам, че си достатъчно умен, за да намериш пътя обратно — прошепна тя и Симфония изпръхтя, сякаш за да й покаже, че я разбира.
Успокоена, Тунтун свали раницата и оръжията си (лък и дълъг кинжал) от гърба на жребеца и с един последен благодарствен поглед към прекрасното животно, пое напред.
Глава 51
Айда
Елбраян и Пони се спускаха по северозападния склон на планината, когато най-сетне започна да се разсъмва. Едва тогава за първи път видяха армията на Бестесбулзибар в цялото й страховито величие, безчислени пълчища, изпълнили до краен предел земите между двата черни ръкава, които се простираха чак до самотната планина, издигаща се на около десет мили оттам.
— Колко са? — ахна Пони.
— Твърде много — обезверено отвърна Елбраян.
— Как ще стигнем дотам? — недоумяваше младата жена. — С колко хиляди чудовища трябва да се справим, за да се доберем до планината?
Младият мъж поклати глава.
— Само с неколцина стражи — решително заяви той. — Само с неколцина стражи.
И като видя скептичния поглед на приятелката си, поясни:
— Демонът е толкова уверен в силата си, че сам отваря вратите си за нас. Той не се бои от никой смъртен и няма причина да вярва, че една шепа хора (толкова малко, че да се промъкнат незабелязани във владенията му) биха се осмелили да тръгнат срещу него.