Куинтал излезе от стената.
Пазителят зае защитна поза и вдигна Буря пред себе си, готов да се отбранява, макар да не знаеше какво да мисли за каменния човек, който крачеше към него, обсидианово копие на някогашния брат Правда.
Не че беше особено трудно да се разбере какви са намеренията му. Каменното чудовище хвърли бърз поглед към Пони, после насочи цялото си внимание към Елбраян, а черните му пръсти, изпъстрени с кървавочервени жилки, се свиваха и разпускаха заплашително.
— Мислиш ли, че и този път ще победиш, Нощна птицо? — попита слугата на демона, а стържещият му глас, досущ като търкане на камък в камък, раздра въздуха.
— Какво си ти? — с мъка си пое дъх Елбраян. — С какво мъчение си бил наказан?
— Мъчение? — изсмя се Куинтал. — Та аз съм свободен, смъртни безумецо, и ще живея вечно, а ти — ти си обречен!
С тези думи каменното чудовище се нахвърли отгоре му. Мечът на младия мъж го одраска, ала то сякаш не усети. Елбраян отстъпи крачка назад, после се втурна насреща му. С жален стон Буря отскочи от лицето му, като този път успя да нанесе по-сериозен удар — по коравата кожа на Куинтал плъзна дълга резка, от която потече тънка яркооранжева струйка.
Тя обаче изстина и се втвърди почти мигновено, а дори и да го беше заболяло, монахът с нищо не го показа. Вместо това сам се хвърли в атака и замахна за широк страничен удар отляво.
Елбраян се наведе и избегна тежката му ръка в последния момент, после се дръпна назад и неволно потрепери, когато чу мощния тътен, с който юмрукът на Куинтал се стовари върху яката стена. А когато видя напуканата и димяща скала там, където пестникът на монаха я бе ударил, уважението на пазителя към противника му още повече нарасна.
— Защо не избягаш и не ми оставиш жената? — подразни го каменният човек. — Изобщо няма да ми е трудно да се добера до нея.
Елбраян неволно погледна към Пони и с ужас видя, че тя се кани да скочи обратно при него.
— Стой там! — изкрещя той. — Аз ще дойда при теб!
— Никога няма да минеш покрай мен — зарече се Куинтал и за да подсили думите си, отново стовари юмрук върху скалата…
… като по този начин остави в защитата си пролука, от която пазителят не можеше да не се възползва. Бърз като котка, той се хвърли напред и този път Буря потъна дълбоко в чудовищното тяло и магмените му вътрешности.
Куинтал изрева и се опита да нанесе поредица от удари на дръзкия си неприятел; той обаче светкавично издърпа меча си обратно (доволен, че вярното оръжие бе оцеляло при досега с очевидно врелите вътрешности на чудовището), с лекота отби атаката на противника си и дори успя да нанесе още един удар, този път в лицето му.
Ала през това време грозната рана на корема на Куинтал вече се бе затворила, а движенията му бяха станали по-премерени и много по-опасни.
Пони крещеше нещо, ала Елбраян почти не я чуваше — единственото, което го интересуваше в този миг, бе да открие начин да нарани ужасяващия враг, чието тяло се възстановяваше за миг дори от най-дълбоките рани.
Изходът като че ли беше очевиден и младият мъж действа мълниеносно. Хвърли се напред и нанесе поредния бърз, жилещ удар, след което се завъртя, сякаш се канеше да заобиколи противника си отляво, откъм външната страна на терасата.
Подчинявайки се сляпо на инстинкта си, Елбраян се хвърли на едно коляно и чу как тежката ръка на Куинтал просвистява над главата му — удар, който със сигурност би го съборил от тясната пътечка! Миг по-късно вече се бе обърнал и се бе втурнал на другата страна, насочвайки се към неголямата пролука между монаха и стената.
Противникът му обаче реагира светкавично и протегна ръка, за да му пресече пътя. В действителност Елбраян изобщо не бе възнамерявал да минава оттам — вместо това се закова на сантиметри от каменния си враг и като се облегна на стената за опора, се опита да го изтласка от пътеката.
Невъобразимо тежък, Куинтал дори не помръдна и злостният му смях огласи тунелите.
Изведнъж Елбраян усети силен натиск, усети и изгарящата горещина, излъчвана от онези части от тялото на монаха, които не бяха напълно втвърдени. Опита да се измъкне от страховитата хватка, ала натискът само още повече се увеличи. До ушите му достигна ужасеният писък, откъснал се от устата на Пони, ала той като че ли идваше от много, много далеч.