Само след няколко минути вече беше повалил трима от великаните, превръщайки ги в купчина дребни, черни камъчета, ала нямаше да може да продължи така още дълго; беше се задъхал, а и магическите му сили започваха да се изчерпват.
Трябваше да измисли нещо друго и то се оказа толкова лесно — в крайна сметка просто се покатери върху високия подиум… прекалено висок, за да могат тромавите създания да го последват отгоре.
Сега вече можеше да насочи цялото си внимание към вратата и да разчисти пътя на приятелите си.
Онова, което не знаеше, бе, че те отдавна не бяха от другата страна.
Елбраян с мъка успяваше да отблъсква вълните на безсъзнанието, докато се облягаше тежко на Пони, която държеше ранената му ръка далеч от тялото му, като много внимаваше да не я движи. Въпреки всичко, болката бе неописуема, заливаше го и при най-слабото помръдване, заслепяваше го и караше стомахът му да се обръща. През замъглени от агонията очи, младият мъж все пак видя как Брадуордън се мъчи да отвори вратата, ала макар да се хвърляше върху нея с цялата си тежест, кентавърът не я бе помръднал и на милиметър.
Чувство за пълна безпомощност обзе Елбраян. Беше дошъл чак дотук, а ето че в последния, най-важния момент трябваше да се откаже!
Призовавайки цялата си останала сила, той се отскубна от ръцете на Пони и направи две немощни крачки към Брадуордън.
— Удари я с някоя от онез’ мълнии — рече кентавърът на младата жена.
— Дадох камъка на Авелин — обясни тя и му показа ръцете си, в които държеше само къс малахит и искрящия диамант.
При тези думи решимостта на Брадуордън сякаш се изпари:
— Значи Авелин ще трябва да се изправи срещу демона сам. Както си знаеше от самото начало.
Елбраян се олюля и рухна на пода. Приятелите му се втурнаха към него. Пони положи главата му на скута си, а кентавърът посегна към превръзката си:
— Май трябва да му дадеш туй чудо.
Пони се замисли над предложението му, ала когато разхлаби червения плат, видя, че раната на Брадуордън още не е заздравяла — махнеше ли превръзката сега, кръвта щеше да рухне отново, изцеждайки и последните сили на приятеля й. Да, Елбраян също бе пострадал лошо, ала животът му не беше в опасност, а младата жена го познаваше достатъчно добре, за да знае колко много ще й се ядоса пазителят, ако разбере, че за да облекчи болката му, тя е рискувала живота на Брадуордън.
Пони поклати глава и сведе очи към Елбраян.
— Странични проходи — с мъка прошепна той.
Брадуордън хвърли безпомощен поглед към масивните бронзови двери и кимна:
— Май нямаме особен избор — съгласи се и пое напред, следван от Пони, която придържаше Елбраян, за да не падне.
Връщаха се по пътя, по който бяха дошли — кой знае, може би имаше и други коридори, водещи до тронната зала.
Надеждите им като че ли се оправдаха много скоро, когато чуха нечий глас — гласът на Авелин! — да проклина демона, а после да надава вик от болка. Тримата се втурнаха натам, дори Елбраян, получил неочакван прилив на сили при мисълта, че приятелят му е в беда, се отскубна от ръцете на Пони и се затича, използвайки Ястребокрилия като патерица — несигурно, с препъване, ала по-бързо, отколкото младата жена би могла да го води.
Свиха в първия страничен тунел, който се изпречи пред тях, и гласовете се усилиха — бяха на прав път!
Проумяха собствената си заблуда, едва когато свърнаха зад последния завой — от другата му страна нямаше никаква тронна зала и никакъв агонизиращ Авелин; само демонът, изправил се насред широкия коридор с лице, разкривено от злобна подигравка.
— Добре дошли! — поздрави ги той с гласа на монаха.
Пони безпомощно погледна диаманта в ръката си, чудейки се дали пък няма да успее да призове толкова ярка светлина, че това изчадие на мрака да не може да я понесе. Методите на Брадуордън бяха доста по-безцеремонни — пеейки с цяло гърло, той се хвърли срещу скверното създание. Макар да залиташе на всяка крачка, Елбраян го последва, без да обръща внимание на болката.
Избухвайки в грозен смях, дактилът вдигна ръце и призова пъклената си магия. Пони изпищя, сигурна, че е ударил сетният им час.
Само че Бестесбулзибар не се целеше в тях. Мощен взрив разтърси коридора и раздроби скалата под краката им.