— Има ли тук „ушенца“ или няма, в края на краищата? — запита по-ниският. Той изглеждаше по-млад от приятеля си.
— Разбира се, че не — отговори по-високият. — Слушай, бъди така добър да си затвориш устата.
— Какво ще кажете? — настоях аз.
Той поклати отрицателно глава.
— В такъв случай ще разкажа на охраната всичко. И за наркотика, и за разпита, и така нататък. Сега нещо да кажете?
По-високият помисли и отново поклати глава.
— Нима наистина ще го направиш? — изрече той.
— Ще го направя…
Изглежда това го накара да се замисли.
— … и следователно, колкото и да е печално, няма да бъда в състояние да ви предпазя от болеви усещания. Дори да сте невъзпреимчиви към наркотиците, все едно повече от два дни няма да издържите, защото освен „психотропите“ ще се приложат и разни други нещица. Дали по-рано или по-късно вие ще проговорите. Според мен, най-добре ще бъде по-рано, защото подозирам, че за провалянето на „проекта“ сте подготвили някои и други сюрпризи…
— Дявол да го вземе! Той е прекалено съобразителен!
— Кажи му още веднъж да си затваря устата — помолих по-високият. — Прекалено се пъне да си признае, това не ми дава възможност да се позабавлявам малко.
Замълчах за известно време.
— Е, и така? Хайде, разказвайте! Все едно аз ще получа отговора.
— Той е прав — измърмори човекът с белега. — Ти си прекалено съобразителен. Според коефициентът на умствено развитие и „професионален профил“ не би могло да се каже. Мога ли нещо да предложа?
— Може — кимнах аз. — Стига това нещо да си тежи на мястото. И ако кажете от кого излиза предложението.
— Искаш ли четвърт милиона долара в брой? Това е максимумът, който аз мога да дам. Срещу това ти трябва да ни пуснеш и да се захванеш само с твоите задължения. И да забравиш днешната ни среща.
Обмислих предложението. Няма защо да крия: беше примамливо. Но през последните години бях получил доста пари, а не исках да съобщавам на „Частно детективско бюро Уелч“, с което и занапред смятах да сътруднича, че съм претърпял неуспех.
— Кой и кога ще ми плати? Как? В какво? Защо?
— Тази вечер ще ти дам половината от сумата, останалото след седмица, най-много десет дни. Във всяка валута, която поискаш. Защо? Мисля, че това е ясно, ние купуваме нещо от теб.
— Изглежда вашият шеф не може да си преброи парите — забелязах аз и хвърлих един поглед на будилника: показваше шест и петнадесет. — Уви, трябва да отклоня предложението ви.
— Значи не служиш на правителството. Държавен агент не би се отказал от парите, а после щеше да ни предаде.
— Гледай ти какво откритие! Нали вече сам ви казах, че нямам никакво отношение към правителството.
— Изглежда, господин Швайцер, ние навлязохме в задънена улица.
— Не мисля така. Това беше просто въведението. Приказката предстои. Принуден съм да мина към решителни действия. Моля да ме извините, но нямам друг избор.
— Ти наистина ли си способен на насилие?
— Страхувам се, че да. Между другото, искам да ви разочаровам малко: вчера си пийнах повече и очаквайки силен махмурлук, помолих за свободен ден. А ти — обърнах се към по-високия, — понеже вече получи доста болезнена рана, можеш да си починеш малко.
Станах бавно, като не издадох, че имам световъртеж. Без да отвързвам от стола по-ниския, го изправих, замъкнах го в банята и го поставих под душа. Той няколко пъти се опита да ме удари с глава, но не успя.
— Сега накратко ще ти изложа моята идея — казах аз, когато се върнах в стаята. — Преди време измервах температурата на водата от душа. Тя може да се мени от петдесет градуса до деветдесет. Достатъчно е да залея твоя приятел и да го подържа по-дълго и той ще се свари жив. Разбра ли?
— Разбрах.
Отидох отново в банята, разкопчах дрехите на „госта“ си, пуснах горещата вода и се върнах в стаята. Отдавна бях забелязал приликата между тях и това ме бе навело на мисълта, че са роднини. Когато се разнесоха първите викове, момъкът срещу мен не издържа, погледна с паникьосани очи будилника, после — мен.
— Бъди проклет, мръснико! Спри водата!
— Какъв ти е той? Братовчед ли?
— Брат. Спри водата, бабуин такъв!
— С удоволствие ще изпълня молбата ти, ако сметнеш за нужно да споделиш информацията си с мен.
— Добре де. Само той да си остане там. Дори затвори вратата.