Ева, Ева…
Прости ми, любов моя. Как ми се иска по челото си да усетя твоята длан…
Как прекрасно е сребристото море! И вълните сини, зелени. И светлината. Колко е прекрасен света!
Прости ми…
— Кълве!
— Благодаря.
Подсякох. „Протей“ бавно се носеше по течението.
Всички сме смъртни. Но от тази мисъл не ми стана лесно.
Малко преди Рождество изпратих картичка на Дон Уелч.
Не ме питайте защо го направих.