- Лиз?
Тихо, колебливо:
- Да?
- Извинявай - казах и станах на крака. - Знам, че ми се сърдиш, не беше правилно да крия истината от теб.
Тя не отговори.
- Ще разбера кой те уби. Обещавам.
Думите излетяха от устата ми леко, сякаш ги четях от някъде, но се усетих да млъкна, преди да обещая да отмъстя за нея. Това бе едно от нещата, които изглеждат толкова добре на кино, но в истинския живот не можеш да не си помислиш: „Страхотно. и как точно ще го направиш?" Лиз мълчеше и сякаш чакаше да кажа още нещо.
- Може ли да те видя? - попитах. - Моля те?
- Не мога. да се измъкна. Трябва да си по-настойчива.
Отново седнах на пода, увих ръцете си в дрехата и и се съсредоточих.
- По-силно - прошепна тя.
Стиснах очи и си представих как дърпам Лиз и я измъквам от нейния свят. Още един напън и.
Познатият звънък смях бързо ме изправи на крака. Топъл въздух лъхна кожата на ръката ми.
Дръпнах ръкава си надолу.
- Ти. Не виках теб.
- Няма нужда да го правиш, дете. Когато призоваваш някого, духовете са длъжни да се подчиняват. Ти повика приятелката си и ти отговориха сенките на хиляди мъртъвци, които си проправиха път към своите разложени черупки. - Дъхът и ме погъделичка по ухото. - Черупките, заровени в гробището на няколко километра от тук. Хиляда трупове, готови да се превърнат в хиляда зомбита. Огромна армия от мъртъвци, която само ти можеш да командваш.
- Но аз. не.
- Не, не си. Засега. Способностите ти ще узреят с времето. И тогава? -
Смехът и изпълни пространството в стаята. - Скъпият ни д-р Лайл днес
сигурно танцува в ада, а мъките му отстъпват пред възбудата от неговия триумф. Създателят на най- красивата, най-сладката ненавист, на която съм била свидетел.
- К-какво?
- Малко от това, малко от онова. Усуквам оттук, дръпвам оттам и ето. Погледни какво се получи.
Стисках силно очи, за да не попитам какво точно има предвид. Каквото и да бе онова нещо, не можех да и се доверя, не и вярвах повече, отколкото на д-р Давидоф и групата „Едисън".
- Какво искаш? - попитах.
- Същото, към което се стремиш и ти. Да се освободя от тук.
Седнах в леглото. Но колкото и да напрягах очи, не виждах и следа от нея. Чувах само гласа и и усещах топлия и дъх.
- Затворена си тук, така ли? - попитах аз.
- Като фея под камбана, ако мога да употребя подобна метафора. Феите са продукт на човешкото въображение. Малки хора, които пърхат с крилца? Колко симпатично! Още по-точно, затворена съм като светулка в шише. Колкото до магическата енергия - нищо не може да се сравни с окован полудемон. Ако, разбира се, не смятаме истинските демони, но би било самоубийство да призовем някой от тях и да се опитаме да опитомим силата му. Попитай Самюъл Лайл.
- Умрял е, докато е призовавал демон?
- Обикновено призоваването е нарушение, което може да се прости. Духовете мразят да бъдат поробвани. Лайл трябваше да е доволен от мен, но човешките същества никога не се задоволяват с онова, което имат, съгласна ли си? Твърде арогантен, за да допусне възможността от провал, той пропусна да предаде нататък истинската тайна на своя успех - мен.
- Твоята магия дава сила на това място. А те дори не го забелязват?
- Лайл пазеше своите тайни до гроб и дори след него, макар че нямаше намерение да ги отнесе в отвъдното. Сигурна съм, че щеше да им каже за мен., ако не бе умрял. Дори некромант силен като теб трудно щеше да се свърже с дух от ада, така че сега аз съм тук и моята сила засилва действието на магията, която е направена на тази клиника. Останалите - групата „Едисън" - мислят, че сградата е построена върху място, където се пресичат земните магически центрове или друга подобна глупост.
- Значи, ако те освободя. ?
- Сградата ще се срути и ще се превърне в купчина тлеещи отломки, злите духове ще потънат в ада, където демоните ще ги изтезават во веки веков. - Тя се засмя. - Приятно ми е като си го помисля, но не, моето заминаване за тях ще е просто спънка. Значителна спънка, наистина - това ще сложи край на амбициозните им планове.
Да освободя демоните срещу обещанието, че богато ще ми се отплатят и
ще унищожат враговете ми? Хм, къде ли съм го виждала? О, да. Има го във
всеки филм на ужасите с демони, правен досега. А ужасите започват веднага щом демоните бъдат освободени.
- Не мисля - отвърнах аз.
- Ами, да. Само ме освободи и аз ще отмъстя на света. Ще започнат