„Е," - обади се глас в ухото ми. - „Тук ли ще стоиш?"
До себе си видях Лиз. Тя мушна пръст във вратата.
„Влизай!"
Уверих се, че д-р Давидоф е с гръб към мен и влязох.
„Заключи я!" - прошепна Лиз.
Завъртях ключа. Писалките отново затракаха и заглушиха прищракването на ключалката.
Лиз влезе през стената и ми махна с ръка към креслото, сякаш отпъждаше коте. Едва бях седнала с книга в ръка, когато вратата се отвори.
Д-р Давидоф бавно огледа стаята. Проследих погледа му със свъсени вежди, сякаш се чудех какво търси. Насилих се да гледам през Лиз, която се бе курдисала на малката масичка.
- Д-р Давидоф?
Той не отговори, само се озърташе наоколо.
- Забравихте ли нещо? - попитах аз.
Той измърмори, че ще провери вечерята и излезе, като на прага се спря, за да огледа стаята за последен път.
- Благодаря ти - обърнах се аз към Лиз, щом д-р Давидоф отново заключи вратата. - Знам, че си ми бясна, задето ти казах, че си мъртва.
- Защото очевидно не съм мъртва, нали така? Ти ми заяви, че причината, поради която вече не мога да придвижвам предметите, се дължи на факта, че съм дух. - Тя се усмихна тайнствено, сви колене към гърдите си и ги прегърна с ръце. - Затова се потрудих здраво върху местенето на предмети. Ако се съсредоточа, мога да го направя. Което означава, че вероятно съм шаман.
По-рано се бях опитала да и обясня защо не съм и казала, че е дух. Казах и, че може да е шаман, защото Дерек ми бе обяснил, че шаманите могат да се проектират в астралното пространство и да се появяват без телата си.
- Те ме дрогираха - продължи тя. - Ето защо всичко ми е мътно в главата. Не мога да се събудя и духът ми витае наоколо.
Тя отново провеси крака и започна да описва осмици със стъпалата си във въздуха, като се любуваше на танца на жирафчетата върху чорапите си.
Сама не вярваше на думите си. Знаеше, че е мъртва. Ала не беше готова да се изправи срещу тази истина.
Колкото до способността си да премества предмети, д-р Давидоф бе казал, че това го могат един вид духове: телекинетичните полудемони. Когато Лиз се разбеснееше, предметите се нахвърляха върху човека, който я е вбесил. Сега, като дух, тя най-сетне се бе научила да контролира силата си.
Приживе Лиз си мислеше, че това е полтъргайст. Когато умря, тя самата се превърна в такъв. Просто все още не можеше да го приеме. И аз нямаше да я насилвам.
За вечеря имахме спагети с кюфтенца. Любимото ястие на Рей. Аз не можех да ям и само посръбвах от чашата си с кока-кола, ала Рей не забелязваше липсата ми на апетит. Приличаше на хлапе в първия ден след завръщането си от лагера, което има толкова много за разказване, че от бързане думите се сливат в една и излизат като безспирен поток от устата му.
Бе имала упражнения, лекция по демонология и дълга беседа с д-р Давидоф, който и бе разказал за майка и и за надеждите им да се свържат с нея. А докато тя говореше, аз си мислех: „Ние сме генетично модифицирани.
Ние сме франкенщайнови уроди - неуспешни франкенщайнови чудовища. И аз нямам представа как да ти го съобщя."
- Днес видях Брейди - изломотих най-после.
Рей замръзна на място с вдигната във въздуха вилица, от която висяха краищата на спагетите.
- Брейди ли? Сериозно? Той е тук? Боже мой! Страхотно. - Усмивка грейна на лицето и. - Знаеш ли кои ще са първите му думи? „Нали ти казах." Непрекъснато повтаряше, че с него всичко си е наред и ще се случи нещо странно.
- Той е мъртъв, Рей. Свързах се с неговия дух.
Тя премига. Бавно затвори и отвори очи, а после сякаш всеки мускул на лицето и се парализира и то застина като маска, погледът и стана пуст, безизразен.
- С-съжалявам. Не исках да го изстрелям така изведнъж, като...
- Защо ти е да изричаш такава - тя сякаш предъвкваше всяка дума и търсеше най-подходящата за случая, после отсече - злонамерена лъжа.
- Лъжа? Не! Никога не бих.
- Защо го правиш, Клоуи?
- Защото сме в опасност. Били сме генетично модифицирани, ала неуспешно. Групата „Едисън" са убили Лиз и Брейди и.
- И е само въпрос на време да убият всички ни. Ха-ха-ха! Наистина гледаш твърде много филми. А пък момчетата са ти промили мозъка с техните глупави конспиративни теории.
- Конспиративна теория ли?
- Всичките им твърдения относно Лайл Хаус и злите хора, за които е работил бащата на Саймън. Така са ти промили мозъка, че си превърнала хората от групата „Едисън" в отрицателни герои. Така че не ми ги разправяй тези за Лиз и Брейди!