Гласът ми прозвуча толкова студено, колкото и нейният.
- Не ми вярваш? Добре. Ще призова Лиз и ти ще и зададеш такъв въпрос, на който единствено тя може да отговори и никой друг.
- Не си прави труда.
Изправих се на крака.
- Не, говоря сериозно. Настоявам. Ще ти отнеме не повече от миг.
Щом затворих очи, столът и изскърца. Пръстите и се впиха в ръката ми. Погледнах и видях лицето и на сантиметри от моето.
- Не си играй игрички, Клоуи.
Убедена съм, че си в състояние да ме накараш да повярвам, че Лиз е тук.
Надникнах в очите и и долових в тях страх. Рей нямаше да ме остави да повикам Лиз, защото не искаше да разбере истината.
- Нека да. - захванах аз.
- Не.
Тя стисна ръката ми още по-силно, пръстите и ме пареха. Ахнах и се дръпнах назад. Тя бързо ме пусна, по лицето и премина сянка. Започна да се извинява, после млъкна, прекоси стаята, повика придружител и каза, че сме свършили с вечерята.
Радвах се, че се върнах в килията си. Трябваше да помисля как да убедя Рей, че трябва да избягаме и. как да постъпя, ако не успея.
Трябваше да изляза. Бях сигурна, че въпросителните до името на Дерек означаваха, че още не са решили какво да правят с него. Същите знаци стояха и до моето име.
Незабавно трябваше да измисля план за бягство. Ала в мига, в който се излегнах на леглото и се замислих, разбрах, че кока-колата, която изпих на вечеря, не е била чиста. В нея е имало приспивателно.
Потънах в сън без сънища и се събудих едва когато някой ме докосна по рамото. Отворих очи и видях Сю - сивокосата жена, която ни беше преследвала в двора на фабриката. Стоеше и ми се усмихваше като грижовна медицинска сестра. Стомахът ми се сви и аз извърнах поглед встрани.
- Време е да ставаш, мила - каза тя. - Днес д-р Давидоф те остави да си поспиш, но следобедът ти е пълен с часове, които, знам, не искаш да пропуснеш.
- Следобедът ли? - седнах в леглото аз. - Колко е часът?
- Наближава единайсет и половина. Рейчъл и Виктория тъкмо свършват със сутрешните уроци, така че ще се срещнете в трапезарията за обяд.
За обяд имахме вегетариански сандвичи, салата и бутилирана вода. Очевидно Тори бе избрала менюто. Рей ме поздрави вежливо и млъкна. Но поне от време на време обръщаше поглед към мен, което не можех да кажа за Тори.
Привършвахме, когато в трапезарията влезе д-р Давидоф.
- Извинете ме, че прекъсвам обяда
ви, момичета - каза той, - но се налага да говоря с Клоуи.
Станах от мястото си.
- Разбира се. Къде.
- И тук може.
Без да бърза той се настани на един стол. По гърба ми се стичаха капки пот като на малко дете, което са изправили пред класа.
- Благодарим ти за помощта при търсенето на Саймън, Клоуи. Както знаете, момичета, много се тревожим.
- Разбира се - отвърна Рей. - Той се нуждае от лекарството. Ако имах и най-малка представа къде можете да го откриете, щях да ви кажа.
Тя млъкна и ме погледна. Тори също ме погледна и аз разбрах защо докторът разговаря с мен пред тях двете.
- Направих списък на вероятните места - бързо изрекох. - Само това знам.
- Не бяха там, Клоуи - заяви д-р Давидоф. - Ето защо преразгледахме предложението ти. Днес следобед ще те вземем с нас.
Край. Порой клишета с грохот се заблъскаха в главата ми. Първо: никога не гледай зъбите на харизан кон. Второ: ако звучи твърде хубаво, за да е истина, вероятно е така. През последните няколко дни толкова често ме бяха лъгали и мамили, че аз не просто се съмнявах в здравословното състояние на този кон, а и най-щателно го преглеждах.
- Искате да дойда с вас.
- Да и ако имаме късмет, момчетата ще те видят и ще се покажат. Съществува обаче един проблем.
О, сигурна бях, че при подобен сценарий ще срещнем доста проблеми.
- Местата, които си ни описала, ни съмняват - рече той. - Момчетата са умни, пък и баща им ги е научил. Биха избрали или някое усамотено място, или такова, което е изключително оживено, а местата, които си ни дала, не отговарят нито на едното, нито на другото. Струва ни се, че си пропуснала да включиш в списъка едно много важно място. - Той млъкна и се вторачи в лицето ми. - Но ако такова място не съществува, няма да има смисъл да те водим с нас.
И отново - край. Време е за развръзката. Д-р Давидоф знаеше защо искам да отида с тях и бе решил да се включи в играта ми. Дали да не рискувам и да продължа?
- Хайде, Клоуи - прошепна Рей.
- Не мисли, че като не си отваряш устата, ги защитаваш - обади се и Тори. - Саймън е болен, Клоуи. Ако умре, надявам се да те преследва до.