- Достатъчно, Тори - спря я д-р Давидоф.
- Аз. може да ми хрумне още нещо - казах.
Господи, най-добре ще е да ми хрумне някаква друга идея. Но с моята забавена мисъл ще ми е нужно доста време, за да измисля нещо наистина хитро, а аз нямах толкова време. Затова със запъване заразказвах някаква несвързана история за това как двамата с Дерек сме тичали през двора на фабриката, за да намерим къде да се скрием. Може би тъкмо това място бе избрал той за сборен пункт. Само че тогава беше тъмно, а ние влизахме в толкова много сгради, че не съм съвсем сигурна в коя точно сме се крили, макар че, ако я видя, ще я разпозная.
Д-р Давидоф се усмихна и аз очаквах нещо повече от тази усмивка, ала той каза само:
- В такъв случай би било добре да дойдеш с нас, нали?
- И аз - обади се Тори. - След като дойдохме тук, почти не съм излизала от стаята си, а не съм била навън, откакто Клоуи пристигна в Лайл Хаус. И аз искам да дойда.
- Това да не ти е излет в полето? - измърмори Рей.
- Засега нямаме нужда от помощта ти - отвърна д-р Давидоф.
- Мислите, че искам да ви помогна? Е, ще се оглеждам и за Саймън. Но всъщност трябва да напазарувам.
- Да напазаруваш ли? - д-р Давидоф се вторачи в нея, сякаш не я бе чул добре. Всички я загледахме.
- Знаете ли откога не съм си купувала нещо ново? Пролет е, а дрехите ми са от миналата година.
- Каква трагедия! Няма ли да се оплачеш в Комитета за човешки права? -
Рей гледаше към Тори. - Ще оживееш някак си. Сигурна съм, че дрехите още
ти стават.
- Което не може да се каже за твоя гардероб. Имаш ли още нещо, което да навлечеш, Рейчъл? Защото досега сме те виждали само с два тоалета.
Рей вдигна ръка и разпери пръсти към Тори.
- Харесваш ли изгарянията от трета степен, а, кралице Виктория? Досега си имала само изгаряния от първа.
- Момичета, престанете. Виктория.
- А когато майка ми ме затвори в Лайл Хаус, двете се споразумяхме. Ако спазвам добро подобрение, тя ще ми купи нов лаптоп. Най-добрия, който се продава на пазара.
- И защо? - попита Рей. - За да пращаш по-бързо съобщения на приятелчетата си?
- Не. За да разработя софтуерния си проект, с който ще кандидатствам в Технологичния институт.
Рей се засмя и Тори и хвърли гневен поглед. Говореше съвсем сериозно. Тори, компютърен гений? Помъчих се да си го представя, но дори моето въображение не беше толкова развинтено.
Тори се обърна към д-р Давидоф:
- Очевидно състоянието ми не може да се подобри и майка ми го е знаела, когато ми обеща. Така че, тя ми дължи този лаптоп.
Д-р Давидоф се намръщи, сякаш се опитваше да следва логиката на мисълта и. После поклати глава.
- Добре, Виктория. Ще наредя да.
- Знам какво ми е нужно и сама ще си го избера.
Д-р Давидоф стана.
- Както желаеш. Утре ще.
- Днес. Искам и нов гардероб за пролетта.
- Добре. Ще помоля някого да те заведе...
- Нима си мислите, че ще позволя на някоя четирийсетгодишна мърла да ми избира дрехите? Ще изляза днес, така че и Клоуи да ми даде второ мнение.
- Искаш Клоуи да ти помогне да си избереш нови дрехи? - удиви се Рей.
- Е, със сигурност не желая да го направиш ти, повлекано. Клоуи може и да е загубенячка, но поне е загубенячка с пари и са я понаучили как да се облича елегантно.
- Не, Виктория - намеси се д-р Давидоф. - Няма да.
Тя се приближи до него, вдигна се на пръсти и му прошепна нещо в ухото. По лицето му премина сянка - той се изненада и едновременно с това се ужаси.
- Ясно - отвърна. - Да, сега, като си помисля, вероятно трябва и ти да дойдеш, за да ни помогнеш да намерим момчетата.
- И аз мисля така.
Тя отплава обратно към стола си. Шантаж? Преди две седмици бих се ужасила. Но днес това ме впечатли.
Моментът сякаш беше взет от класическото кино. Нашият герой, уловен в капана на джунглата, измисля какво ли не, докато най- сетне излезе на свобода. и разбира, че е на километри разстояние от цивилизацията и няма представа как ще стигне до дома си. По същия начин и аз се мъчех да развия сюжетната линия на моя разказ, в който щях да „помогна" да намерят Саймън и Дерек, без да имам ни най- малка представа как бих могла да се възползвам от възможността.
А и д-р Давидоф не ми даде време да измисля следващия си ход. Той повика Сю и каза на останалите да ни чакат пред парадния вход. Помолих да вляза за малко в стаята си, за да си взема по - топла дреха, ала той заяви, че ще ми я донесат. Добре, че се сетих да им обясня коя точно дреха да вземат - зеления суичър на Лиз.
Докато двете с Тори чакахме отпред заедно със Сю, почувствах познатите вече тръпки да пробягват по гърба ми.