Леля Лорън ме стисна още по- силно.
- Да, Даян. Имам способностите на завършил медицина лекар и затова ще съм първата, която ще е тук, щом открием Саймън...
- Ще бъдеш наблизо - каза д-р Давидоф. - Клоуи трябва да ме придружи, но няма да допуснем момчетата да я видят. Даян ще се погрижи за това.
Оказа се, че да предизвикваш видения, много прилича на онова, което сме гледали в научнофантастичните филми:
злодеят непрекъснато изчезва, прикрива се в полето на своята магическа сила. Този специален ефект се постига много лесно. Очевидно така е и в реалния живот при положение, че си вещица.
Майката на Тори вървеше до мен, почти незабележима. Тъй като нямах никаква възможност да се откъсна от нея, трябваше да продължа да играя ролята си и да се правя, че търся сборния ни пункт, което ми даваше шанс да се оглеждам откъде най- лесно бих могла да се измъкна. Може би щях да открия дупка в стената, твърде малка, за да може майката на Тори да се провре през нея и да ме последва, някоя удобна за целта купчина от кашони, които бих могла да съборя върху нея, или пък забравен чук, с който да и разбия черепа.
Никога през живота си не бях „разбивала черепа" на някого, ала с майката на Тори бях готова да се пробвам.
Погледната от шосето, сградата приличаше на най-обикновена фабрика с няколко пристройки. Но щом влезеш и се приближиш, виждаш, че навсякъде в двора има сгради, повечето от които дори не се използват. Първокласен имот. Или би могъл да бъде. ако не беше бълващата дим фабрика, която сваляше цената на всички имоти в района.
Пушекът бе единственият признак, че фабриката работи. Вероятно доста под капацитета си, както много от промишлените предприятия в Бъфалоу. Нямах представа какво произвеждат. От наличностите в складовете можеше да се заключи, че тази тук изработва метални изделия. Миналия път, когато тичахме между сградите, ние се криехме зад някакви варели и наблюдавахме как един камион товари нещо, но шофьорът му бе единственият работник, когото видяхме.
Третата постройка, която огледахме, бе отворена, така че не стана необходимо майката на Тори да прави магии, за да отключи вратата. Когато влязохме, аз си казах: „Това изглежда подходящо."
Последните две бяха пълни с оборудване и метални цилиндри. Очевидно това помещение не се използваше и навсякъде се търкаляха щайги и кашони.
Влязохме навътре и аз забелязах наклонена на една страна купчина. До нея бяха струпани малки метални тръби, идеално средство за разбиване на черепи.
Отправих се натам с наведени очи, сякаш търсех скъсаната си риза.
- Мисля, че вече можем да спрем с целия този цирк, Клоуи - обади се майката на Тори.
Бавно се обърнах, за да имам време да изобразя удивление на лицето си.
- Тук няма никаква риза - продължи тя, - нито пък сборен пункт. Вероятно той съществува някъде в този комплекс, но не и на това място.
- Да опитаме в следващия.
Когато минавах покрай нея, тя ме улови за ръката.
- Всички сме наясно, че отново се опитваш да избягаш. Но Марсел се надява истинският сборен пункт да е някъде наблизо, а в момента ти оставяш следи, които ще примамят Дерек да се върне, щом реши, че сме си отишли.
Оставям следи ли? О, не. Защо не се сетих по-рано? Не бива да съм тук, за да не привлека вниманието на Дерек. Ако той подуши, че съм била близо до фабриката.
- А-аз. не се опитвам да избягам. Искам да помогна на Саймън. Трябва да намерим.
- Момчетата не ме интересуват. Интересуваш ме ти.
- Аз ли?
Тя ме стисна още по-здраво.
- Другите деца бяха в Лайл Хаус от месеци, държаха се прилично,
работеха усърдно, за да се оправят. И изведнъж пристигаш ти и носиш куп
проблеми. Само за седмица от дома избягаха четири деца. Ти си една малка подстрекателка, нали?
Аз послужих като катализатор, не бях подстрекателка. Но нямаше никаква полза да я поправям.
Тя продължи:
- Докато останалите приемаха лъжите ни и се молеха някой да ги спаси, ти започна да действаш. На дъщеря ми не и стиска дори да те последва.
„Аха, защото си сломила борбените и сили, нали така? Защото си я накарала да мисли, че трябва да се прави на идеалната пациентка, за да ти угоди ?"
- Съдбата ни изигра лоша шега, Клоуи Сондърс. Набута те право при
скъпата ти леля Лорън, която все се тормози и кърши ръце. Щяха да си паснат идеално с моята безгръбначна щерка. Но там, където съдбата ни прецаква, свободната воля оправя всичко. Мисля, че с теб можем да постигнем съгласие, което ще е от полза и за двете ни. - Тя пусна ръката ми. - Д-р Джил ме уверява, че си се свързала с духовете, участвали в първите експерименти на Лайл.