Не казах нищо, а продължих да гледам непоколебимо напред.
- Знам, че сте се изправили една срещу друга - продължаваше майката на Тори. - Нашата д-р Джил е истинска фанатичка, убедена съм, че си го забелязала. Обсебена е от тайните на Лайл. Амбицията е нещо здравословно. Но обсебването не е. -
Тя ме изгледа. - И какво ти казаха тези духове?
- Нищо. Съвсем случайно ги събудих и те не пожелаха да си бъбрят с мен.
Тя се засмя.
- Предполагам. Но пък ти, на твоята възраст, да будиш мъртъвци.? -Очите и блестяха. - Удивително.
„Ясно, постъпих глупаво. Само потвърдих, че мога да призовавам мъртвите. Нека ми послужи за урок."
- Ще можеш ли отново да се свържеш с тях? - попита тя.
- Бих могла да опитам.
- Находчива и логична. Тази комбинация ще те отведе далеч. Тогава ще направим следното. Ще кажа на д-р Давидоф, че сме открили мястото и то е тук. Ризата е изчезнала, вероятно момчетата са я прибрали. Но пък са оставили това.
Тя измъкна един лист от джоба си. Беше лист хартия, внимателно откъснат от скицника на Саймън. От едната страна имаше част от рисунка, очевидно излязла изпод неговата ръка. На обратната страна имаше надпис с печатни букви: КАФ. НА БЪФ. 2 СЛ.О.
- Среща в „Кафенето на Бъфалоу" в два следобед - казах аз. - Но листът е твърде чистичък. Ще разберат, че не сме го намерили тук.
Взех го, приближих се до металните тръби, наведох се и прокарах листа по мръсния под. После спрях и без да се изправям, вдигнах поглед към нея.
- Ами инсулина?
- Сигурна съм, че момчетата вече са намерили инсулин.
- Не може ли да го оставим тук в случай на нужда?
Тя се колебаеше. Не и се щеше да си прави труда, но пък ако така спечели доверието ми.
- После ще взема ампулите от Лорън и ще ги донеса - каза. - А сега трябва да докладваме за находката си.
Тя се обърна, за да си тръгне, аз стиснах една метална тръба в ръка, скочих и я стоварих в тила и.
Тя се извъртя, пръстите и се свиха. Отстъпих назад и се блъснах в купа кашони, тръбата излетя от ръцете ми и издрънча на пода. Протегнах се да я взема, ала г-жа Енрайт се оказа побърза, грабна я и замахна към мен.
Отвори уста, но преди да каже и дума, над главата ми профуча кашон. Тя отстъпи встрани, за да го избегне. Зад нея стоеше Лиз.
Хвърлих се към купчината тръби, ала госпожа Енрайт ми направи още една магия. Почвата изчезна изпод краката ми, разперените ми ръце се удариха в пода и болка прониза ранената ми ръка. Огледах се и зад струпаните кашони ми се мярна нощницата на Лиз.
- Това е Елизабет Дилейни, предполагам - госпожа Енрайт отстъпи назад и се опря в стената, очите и зашариха наляво-надясно и тя се приготви за следващия летящ предмет. - Изглежда, че едва след като умря, разви способностите си. Защо ли това не стана по-рано? Каква загуба!
Лиз замръзна в камарата кашони, поразена от факта, че смъртта и е потвърдена и от госпожа Енрайт.
После изправи гръб, присви очи и ги насочи към купчината метални кутии.
- Дори и мъртва, ти можеш да си полезна, Елизабет - заяви госпожа Енрайт. - Полтъргайстите не са често срещано явление и това ще помогне на д-р Давидоф да преодолее разочарованието си от загубата на скъпите Саймън и Дерек.
Металните кутии се заклатиха и политнаха към пода, докато тя се напрягаше, а жилите и изскочиха от неимоверното усилие. Аз неистово махах към нея, за да я накарам да съсредоточи силата си върху най- горната. Тя кимна с глава и я бутна. ала госпожа Енрайт просто отстъпи встрани.
- Достатъчно, Елизабет - спокойно изрече тя, когато кутиите изтрополиха зад гърба и.
Лиз грабна някаква дъска и я запрати срещу нея.
- Казах, достатъчно.
Тя ми направи още една магия, този път изпрати срещу ми токов удар, който ме запокити на пода задъхана и трепереща. Лиз коленичи над мен.
Прошепнах и, че съм добре и се надигнах до седнало положение. Цялото ми тяло пулсираше.
Госпожа Енрайт се огледа, ала нямаше как да я види, ако Лиз не задвижеше нещо.
- Не мога да те нараня, Елизабет, но мога да нараня Клоуи. Дори една клечица да политне във въздуха, ще я поразя с електричество. Ясно ли ти е?
Изправих се на крака и се втурнах към вратата. Но само след две крачки замръзнах. Буквално.
- Нарича се „сковаваща магия" - обясни госпожа Енрайт. - Много е ефикасна. А сега, Елизабет, ще трябва да се държиш прилично, докато ние с Клоуи.
Магията се развали. Залитнах и се извих, за да запазя равновесие, и като погледнах към нея, видях, че тя бе замръзнала. От сенките излезе тъмна фигура.