Като стигнахме отсрещния край на двора, ние се спряхме зад склада, за да си поемем дъх.
- Е, момичета - каза леля Лорън. - Отсреща има портал - оттам доставят суровите материали. Затворен е, но съм убедена, че и двете ще можете да се промушите. Завивате надясно, отминавате две пресечки и тръгвате по улицата. В дъното ще видите супермаркет.
Кимнах с глава.
- Знам къде е.
- Добре. Минавате отзад и чакате. Там ще се срещнем.
Тори си плю на петите, но аз останах с поглед, впит в леля Лорън.
- Клоуи?
- Тори не ни е издала, нали?
- Не. А сега.
- Била е Рей, нали?
Леля Лорън не каза нищо, но аз видях отговора в очите и.
- Сгреших, като мислех, че тя постъпва правилно, Клоуи.
Бавно се заобръщах. Тя хвана ръката ми и мушна в нея прегънат надве плик.
- Тук е обяснението, има и малко пари.
Когато отказах да го взема, тя се наведе и го напъха в задния ми джоб.
- Ако решиш да продължиш да бягаш, няма да те коря. Но те моля да ми дадеш още една възможност. Последна.
Кимнах с глава. Тя ме придърпа към себе си и ме прегърна, целуна ме по бузата и ме пусна да си ходя. Тори вече бе завила зад ъгъла на сградата и бе изчезнала от погледа ми, когато Лиз изпищя зад мен.
- Клоуи!
Извърнах се толкова бързо, че загубих равновесие. Леля Лорън ми махаше с ръка да продължавам напред, ала аз виждах само фигурата зад нея. Майката на Тори.
Извиках, за да я предупредя, ала госпожа Енрайт вече протягаше ръка. От пръстите и излетя светкавица. Тя порази леля Лорън с ужасно пращене и я събори на земята. От устата и бликна кръв и обагри бетона под главата и.
Втурнах се към леля Лорън. Бях направила едва няколко стъпки, когато майката на Тори ми направи заклинание и аз замръзнах неподвижно на мястото си. Стори ми се, че тя каза нещо, ала не чух какво. Докато се взирах надолу в простряната на земята леля Лорън, в ушите ми звучаха собствените ми безмълвни писъци. Най-сетне гласът на госпожа Енрайт достигна до съзнанието ми.
- Сигурно трябва да попитам къде изчезна скъпата ми щерка.
- Ето ме - обади се глас зад мен.
Госпожа Енрайт вдигна глава. Свъси вежди. Отвори уста. И тогава изхвърча назад, застигната от заклинанието на Тори. Аз се раздвижих. Скочих към леля Лорън, ала Тори ме сграбчи за ръката.
- Трябва да тръгваме - каза тя.
- Не. Аз.
Госпожа Енрайт дойде на себе си, разпери ръце и изпрати заклинание. Тори ме изблъска от пътя му и то се удари в стената, като остави черна дупка в нея.
- Можеш да се пребориш с нея - окуражих я аз. - Спри я, преди да е взела пушката.
- Не мога.
Тори се отпусна на ръката ми. Аз я дръпнах. Тя измърмори едно „Хубаво", пусна ме, а после си плю на петите и изчезна зад ъгъла. Майка и
отново вдигна ръце. И тогава прозвуча глас, който отвлече вниманието и:
- Тук са!
Хвърлих последен поглед към леля Лорън и хукнах да бягам.
Вече нямаше как да стигнем до портала. Скоро разбрах защо леля Лорън ни пусна напред - за да ни пази гърбовете, тъй като всеки работник, който влиза в задния двор, може да ни види, а ние не можехме да си позволим лукса да вдигнат тревога.
Надникнахме иззад ъгъла на съседната сграда, видяхме откритото пространство, дочухме приближаващите се гласове и осъзнахме, че няма да успеем.
- Ами сега? - попита Тори.
Не и отговорих.
- Хайде! - прошепна тя. - Имаш ли план?
Искаше ми се да я сграбча, да я разтърся и да и кажа, че нямам никакъв план. Нямах време дори да си помисля за план. Леля ми можеше и да е мъртва. Мъртва. Това бе единствената мисъл в главата ми.
- Клоуи! - шептеше тя. - Побързай! Какво ще правим?
Исках да и кажа да ме остави на мира. Сама да си измисли план. Но зърнах очите и. Страхът в тях бързо преминаваше в паника и думите ми така и останаха неизречени.
Тя току-що бе научила, че Лиз е мъртва. Видя как майка и по всяка вероятност бе убила леля Лорън. Нито аз, нито тя бяхме в състояние да мислим, но една от нас трябваше да го направи.
- Леля ти спомена, че групата „Едисън" няма да посмее да приближи главния вход - каза тя. - Ако се затичаме.
- Ще направят изключение. Или ще ни пресрещнат по някакъв начин. Но. -
озърнах се. Погледът ми се спря върху най-голямата сграда в двора. -Фабриката.
- Какво?
- Не се отдалечавай от мен.
Знаех, че има два входа - авариен изход, през който бяхме избягали в събота вечер, и главен вход, през който се бе вмъкнал Дерек. Най- близо бе главният вход. Докато вървяхме натам, шепнешком се обърнах към Лиз и я помолих да избърза напред, за да огледа пътя. Ако види някого, да ни свирне с уста.