- В такъв случай ще можем ли да говорим с управителя?
- Навън е. Има среща. Днес няма да се върне. Вашите момичета не са тук. Но ако толкова държите да проверите, добре. Елате с полиция и ще ви пусна.
- Предпочитаме да не намесваме полицията.
- Е, ще се наложи, защото само така можете да минете покрай мен.
Когато пазачът ги отпрати, ние се притаихме и зачакахме да се стъмни.
Всяка си намери местенце далеч от другата, за да не се налага да си говорим. В началото се чувствах добре. Не че двете с Тори имахме какво да си кажем. Но като измина известно време, разбрах, че дори препирните ни са за предпочитане пред мълчаливото очакване, когато можехме само да мислим. И да плачем. Доста си поплаках, но съвсем тихо. Толкова често изваждах плика, че той се намокри целият от сълзите ми. Щеше ми се да го отворя, но се ужасявах при мисълта, че каквото и обяснение да съдържа, то едва ли щеше да е достатъчно добро, по-точно, нямаше как да е достатъчно добро, а аз отчаяно се нуждаех от смислено обяснение.
Но не издържах дълго. Разкъсах плика. Вътре имаше пари, които мушнах в джоба си, без да ги броя, и разгънах писмото.
В началото леля Лорън обясняваше какво представлява некромантията. В
семействата с некроманти не всеки виждал духове. Повечето не ги виждали. Леля Лорън например не виждала духове. Нито майка ми и нейните родители. Но вуйчо ми виждал. Братът близнак на майка ми, вуйчо Бен - дори не знаех, че тя е имала близнак. Ето какво пишеше леля Лорън:
„Бен почина много преди да се родиш. Твоята майка ти показа снимките му, но ти беше много малка и не разбираше. Когато тя си отиде. вече нямаше никакъв смисъл да говорим за Бен. Той започна да вижда духове, когато беше малко по- голям, отколкото си ти сега. Замина да учи в колеж заедно с майка ти, но не издържа. Върна се у дома. Майка ти също искаше да напусне и да се прибере вкъщи, за да го наглежда. Но той настоя тя да остане в колежа. Обещах, че аз ще се погрижа за него, ала не разбирах през какви изпитания преминава. Когато стана на деветнайсет, умря при падане. Дали е скочил сам или е бягал от духовете - така и не разбрахме."
Имаше ли някакво значение? Каквото и да е станало, убили са го заложбите му. Не преставах да си казвам, че духовете няма да ме наранят, ала вътре в себе си бях сигурна, че греша и ето доказателството. Само защото не можеш да бутнеш някого от покрива, не означава, че не можеш да го убиеш.
„Майка ти търсеше помощ за Бен преди неговата смърт. Нашето семейство имаше връзки със света на некромантите и накрая някой и даде името на човек, който да я свърже с групата „Едисън". Само че Бен падна от покрива месец преди тя да получи съобщението. По-късно, когато започнах да уча медицина, аз се свързах с групата. Щом са учени, казах си аз, ще имат нужда от лекари; а желанието ми беше да помагам на хора като Бен. Майка ти стоеше настрана. Поне по онова време. Докато не реши да роди дете."
Решила е да има деца дори след случилото се с брат и?
И сякаш за да отговори на въпроса ми, леля Лорън бе написала:
„Трябва да разбереш, Клоуи, че това е като всяко друго генетично разстройство. Риск, който ние приемаме. Ако имаме дете и то притежава свръхестествени сили, справяме се с това. Ала майка ти не искаше да поеме риска. Не и след смъртта на Бен. Искаше да си осинови дете, ала за баща ти това не беше възможно. Имаше. някои неща в миналото му. Агенциите по осиновяване смятаха, че не е подходящ за родител. Майка ти беше нещастна. Много искаше да си има деца. Потърси други възможности, но те струваха пари, а по онова време те обитаваха една миша дупка в центъра на града. Всяко спечелено пени отиваше за финансирането на новия бизнес на баща ти. И аз и казах за успехите на групата „Едисън". Екипът бе изолирал гените, които прехвърлят некроманството в новозаченатия организъм. Като тествахме потенциалния преносител на този генетичен код и нормалния родител, можем да определим каква е вероятността дете, родено от техния съюз, да е некромант. Джени бе много развълнувана. Направих тест на нея и на баща ти. и той със сигурност показа, че колкото и деца да имат, всичките ще са некроманти. Опитах се да я убедя да обмисли някоя друга възможност, като например изкуствено осеменяване от друг биологичен баща, но тя бе тъй уморена и толкова съкрушена, че нямаше сили да помисли за алтернативите. При това, тя подозираше, че се опитвам да застана между нея и баща ти, тъй като не криех, че го смятах за неподходящ за нея. Не си говорихме близо една година. После аз и се обадих, за да и съобщя удивителна новина. Тук, в лабораторията, имаше напредък. Не можехме да и осигурим дете, което няма да е некромант, ала можехме да елиминираме опасностите, довели до смъртта на брат ни. Тя можеше да роди дете, което да контактува с мъртвите по свой собствен начин."