Но, както знам, не е станало точно така. Когато внезапно започнах да виждам духове, леля Лорън си казала, че всичко е наред. Не съм била един от безуспешните експерименти - просто съм се нуждаела от време, за да се приспособя към новите си способности. Групата „Едисън" настоявяла да постъпя в Лайл Хаус и тя се съгласила, като продължавала да храни надежда, че накрая ще разберат, че съм съвсем наред и че ще могат да ми кажат истината.
Леля Лорън продължавала да вярва в това до мига, в който научила, че вдигам зомбита в Лайл Хаус. Е, отново си казала тя, не е кой знае какво, ще се справим. От групата обещали, че каквото и да се случи, няма да ме убият. Некромантите не са опасни, казали и те, и затова няма смисъл да я ликвидираме.
Но тя продължавала да се тревожи и затърсила отговори, също като мен, разбрала онова, което и аз - че са я излъгали. Очевидно са лъгали за доста неща, продължаваше тя, но не навлизаше в подробности.
„И това промени всичко за мен, Клоуи. Знам колко е ужасно да си призная, че съм прозряла грешката си едва когато са застрашили живота на собствената ми племенница. Дотогава бях правила всичко, защото смятах, че така е правилно. Но като изпълнявах тези си задължения, аз бях забравила за лекарската клетва - първо, недей да вредиш. Само че аз навредих и съм убедена, че ще заплатя за това, но няма да допусна ти да плащаш заедно с мен. Ето защо трябваше да те оставя да избягаш."
Следваха три финални параграфа. В първия заявяваше, че ако чета това писмо, значи тя не е успяла да избяга заедно с мен. Оставила съм я и тя ме разбира. Ако е била убита, значи такава е била цената, която е трябвало да заплати. А ако е заедно с групата „Едисън", не бива да се връщам за нея. Трябва да продължа напред и да намеря Саймън и неговия баща Кит. Нямала представа какво е станало с Кит. Тя се била ровила в папките на групата „Едисън" и била убедена, че те нямат общо с изчезването му.
Съветваше ме винаги да нося медальона си. Спомних си колко бързаше да
ми го върне, когато влязох в Лайл Хаус без него. В писмото не пишеше много за него, само се споменаваше, че той ме предпазва от духовете. Но не беше така. Или може би наистина действа и ако го изгубя, духовете ще ме безпокоят повече, а способностите ми ще излязат извън контрол.
Пишеше и за баща ми. Той не знаел нищо, дори нямал представа, че съм некромант. Така че, ако аз избягам, а тя не успее, трябвало да стоя далеч от него.
И последния параграф. Само три изречения.
„Тя много искаше да си роди дете, Клоуи. А ти си толкова прекрасна, колкото беше и в мечтите и. Целият и свят се въртеше около теб."
Сълзи пареха очите ми, а в душата ми се разгоря онзи болезнен огън, който не стихваше никога. Толкова дълбоко си поех въздух, че цялата потръпнах, сгънах писмото и го мушнах обратно в джоба си.
Бяхме чакали повече от час, когато Лиз дотърча при нас с новината:
- Тя не е мъртва. Леля ти. Добре е.
От вълнението, изписано на лицето и, човек би помислил, че става въпрос за нейната собствена леля. За нея нямаше значение, че леля Лорън бе част от групата, отговорна за убийството и. Искаше само да ме зарадва. Докато гледах грейналото и лице, си казах, че колкото и да се старая да съм добра, никога няма да бъда всеотдайна като Лиз.
Нова грижа прекъсна мислите ми. Какво ли щяха да сторят на леля Лорън, задето ни бе помогнала да избягаме? Задето ги беше предала. Това ми напомни за едно друго предателство. Предателството на Рей.
Бях и се доверила. Препоръчах я на момчетата, убедих ги да я приемат в групата ни, а тя ни бе измамила.
Тъкмо Рей бе настояла, че момчетата няма да се върнат. Тъкмо тя бе предложила да отида при леля Лорън и когато се поколебах, ме бе убедила.
Спомням си нощта, в която тръгнахме, спомням си как лежахме и стискахме очи в креватите си, за да заспим. Тя много се вълнуваше за способностите си, а ни най-малко не се безпокоеше за онова, което ни чака навън. Сега вече знам защо не се е тревожила.
Леля Лорън ми каза, че Рей наистина си мисли, че ми помага. Предателството е като трудната любов - принудила ме е да следвам определената посока с убеждението, че е най - вярната и че аз се инатя и затова не я виждам.