Загледах се в размазания прилеп..
- Не бих го нарекла възкресяване.
- А хора? Можеш ли.? - Тя преглътна. - Правиш ли го с хора?
Кимнах с глава.
- Значи това е имала предвид майката на Тори. В Лайл Хаус си вдигнала зомбита.
- Случайно.
„Неконтролируеми способности."
Лиз продължаваше:
- Значи е като. като във филмите? Те са ре-ре. Как се нарича?
- Реанимирани.
Нямах никакво намерение да и казвам истината - че некромантите не реанимират тяло без душа. Само вземат някоя като Лиз и я вкарват обратно в разложения и труп.
Спомних си думите на полудемона, че мога да върна душите на хиляда мъртъвци в техните погребани черупки. Не и бях повярвала. Но сега.
Устата ми се напълни с жлъч. Обърнах се настрана и започнах да плюя.
- Няма нищо - доближи се до мен Лиз. - Ти не си виновна.
Хвърлих поглед към кашона, който тя бе стоварила върху другия прилеп, поех си дълбоко дъх и тръгнах натам. Когато понечих да го преместя, тя каза:
- Мъртъв е. Би трябвало. - млъкна и попита с тих и треперещ глас: - Не
е ли?
- Трябва да се уверя.
Повдигнах кашона.
Прилепът не беше мъртъв. Той беше - не искам да си спомням. До този миг аз бях толкова изплашена, че не можех да се съсредоточа и затова освобождаването на духа на прилепа ми отне. известно време. Но аз го направих. Зарадвах се, че проверих дали още е в тялото. Сега вече можех да се отпусна. или поне така си мислех.
- Трябва да поспиш - каза Лиз, след като бях лежала близо час с отворени очи.
Погледнах към Тори, ала тя продължаваше да хърка - откакто се бях върнала, не бе шавнала.
- Не съм уморена - отвърнах.
- Имаш нужда от почивка. Мога да ти помогна. Навремето помагах на баба да заспива.
Лиз никога не говореше за родителите си, а само за баба си и аз осъзнах колко малко всъщност знаех за нея.
- С баба си ли живееше?
Тя кимна с глава.
- Майката на майка ми. Не познавах баща ми. Баба казваше, че не се е застоял задълго при нас.
Отчитайки, че той вероятно е бил демон, сигурно е станало точно така.
Лиз замълча за миг, после тихо рече:
- Мисля, че е била изнасилена.
- Майка ти ли?
- Подочух нещичко. Неща, които не бяха предназначени за моите уши -баба разказваше на сестрите си, на приятелите, а по-късно и на социалните работници. Казваше, че мама е била доста буйна като млада. Не чак дива, а просто е пушела, пиела е бира и е бягала от училище. После е забременяла и това я е променило. Състарила се. Била потисната. От нещата, които чух, реших, че е била изнасилена.
- Ужасно.
Тя сви краката си в коленете и ги обгърна с ръце.
- На никого не съм го казвала. Не е нещо, което можеш да споделиш. Другите ще те изгледат по странен начин, нали разбираш?
- Аз никога няма да.
- Знам. Затова ти го казах. Както и да е, няколко години всичко беше наред. Живеехме с баба, тя се грижеше за мен, а мама работеше. Но после се случи онова нещо с мама.
В душата си почувствах хлад, щом се сетих за случилото се с моята майка. Беше я блъснала кола, а шофьорът избягал.
- Какво е станало?
- Ченгетата казаха, че е била на парти, напила се и паднала по стълбите. Беше ударила главата си много лошо и когато излезе от болницата, сякаш бе станала съвсем друг човек. Не можеше да работи, затова баба започна работа, а мама си оставаше у дома да ме гледа, но понякога забравяше да ми даде да ям или побесняваше, удряше ме и казваше, че за всичко съм виновна аз. Мисля, че ме винеше, задето не беше
щастлива.
- Сигурна съм, че не е.
- Не го е мислила. Знам. След това плачеше и ми казваше, че съжалява, купуваше ми бонбон. После роди брат ми, започна да взема наркотици и да краде, за което я арестуваха. Но все не влизаше в затвора. Съдът я пращаше в психиатрични клиники. Ето защо в Лайл Хаус бях толкова изплашена.
- Страхувала си се, че ще те изпратят в психиатрия. Трябваше да ти помогна. Аз.
- Нали се опита? Нямаше да има никакво значение. Вече са били решили.
- Тя млъкна за миг. - Мама се опита да ме предупреди. От време на време се появяваше в училище, дрогирана до козирката, бърбореше за разни експерименти и магии и ми казваше, че трябва да се скрия, преди да са ме открили. - Отново замълча. - Май не е била чак толкова луда, а?
- Не, не е била луда. Само се е опитвала да ти помогне.
Тя кимна с глава.
- Добре. Стига сме говорили за това. Трябва да си починеш, за да намериш момчетата. Баба все казваше, че съм способна да приспя всеки. По-добра съм била от всякакви хапчета. Знаеш ли защо?