- Защо?
Тя се ухили.
- Защото мога да ти говоря докато припаднеш. Хайде сега да видим какво да ти разкажа, за да ти доскучае и да заспиш? А, знам какво. За момчета.
За страхотни момчета. Имам цял списък, знаеш ли? Десетте най-секси момчета. Всъщност списъците са два. С по десет имена във всеки, защото исках един за реални момчета - онези, които познавам, - и един за момчета от филми и рок-групи. Не че те не са реални - нали, все пак, са си истински.?
Най-после се унесох и не се събудих, докато ръмжането на камион не ме накара тутакси да подскоча с омекнали колене.
През прозорците нахлуваше светлина. Погледнах часовника си. Осем и половина. От Лиз нямаше и следа. Дали пазеше отвън? Или вече си бе отишла?
Тори продължаваше да спи дълбоко и тихо да похърква.
Разтърсих я.
- Вече е сутрин. Трябва да потърсим бележката.
Тори отвори очи, измърмори, че сигурно няма никаква бележка, че момчетата отдавна са си отишли и че сме се прецакали. Истински слънчев лъч - това е нашата Виктория.
Но след като помърмори недоволно, задето не е задигнала някоя ментова дъвка, четка за коса или нещо за закуска, тя стана да ми помогне.
Бяхме търсили в продължение на около половин час, когато Тори заяви достатъчно силно, та да могат да я чуят и навън:
- Драскачите в този град изглежда разполагат с твърде много време.
Побързах да я попитам:
- Драскачите ли?
Тя махна с ръка към купищата щайги и кашони, струпани наоколо, и аз разбрах какво искаше да каже. Във всяка купчина имаше щайги, надраскани с графити.
- Поне веднъж месечно разкрасяват магазина на баща ми, но никога с такива фантасмагории.
Тя посочи към кашон, останал почти скрит в сенките. Докато повечето носеха обичайните надписи - прякори и символи, - върху този имаше рисунка с черен маркер на тийнейджър с татуировка на бузата - лапа с извадени навън вълчи нокти.
Ухилих се. - Саймън.
А когато Тори удивено ме погледна, казах:
- Това е Саймън.
- О, не. Това е момче с нарисувана лапа на бузата.
- Саймън я е рисувал. Това е един от комиксовите му герои.
- Знаех си.
- Помогни ми да вдигна кашона. Тя не помръдна.
- Защо?
- Защото бележката - и аз повдигнах кашона от едната страна - се намира под него.
- Защо ще пъха .
Естествено, под кашона имаше сгънато листче. Стрелнахме ръце към него. Аз бях първа.
Саймън бе нарисувал три картинки. В горния ляв ъгъл, като поздрав в началото на писмо, имаше един дух. По средата бе нарисуван Арнолд Шварценегер като Терминатора. Най-долу, на мястото на подписа, имаше светкавица, заобиколена от мъгла. До рисунката някой бе надраскал с двусантиметрови букви: „10 СУТР."
Тори я грабна от ръката ми и я обърна на обратната страна.
- Къде е съобщението?
- Ето тук - посочих аз картинките. - В него пише: „Клоуи, аз ще се върна. Саймън."
- Окей, твърде откачено е. И какво означава това? - тя посочи към отбелязаното време.
- Това трябва да е Дерек, който уточнява кога ще се върнат тук.
- Само веднъж на ден?
- Всеки път, когато се промъкват на това място, те рискуват много. Както и да е, времето не е толкова важно. Щом взема бележката, Дерек ще ме надуши. Ще тръгне по следите ми.
Тя сбърчи нос.
- Като куче ли?
- Страхотно, нали?
- Ъъъ, не толкова - направи физиономия тя. - Значи не са се шегували като казваха, че той е върколак? Това обяснява много неща, не мислиш ли?
Вдигнах рамене и погледнах часовника си.
- Остава ни малко повече от час, така че. - изругах през зъби, при което Тори повдигна вежди, уж изненадана.
- Не можем да позволим на момчетата да се върнат на това място -казах, - не и с пазача на групата „Едисън" отпред.
Нямаше пазач от групата „Едисън". Имаше цели двама. Изпратих Лиз да провери всички възможни входове. Тя се върна и съобщи за четири: главния вход, предната врата за доставки, задната врата за доставки и цялата ограда.
Съмнявах се, че Дерек отново ще се покатери през оградата. Така всички щяха да го видят. Ако бях на негово място, щях да използвам същия вход, който групата „Едисън" използва вчера - задната врата.
Но пък познавах Дерек достатъчно добре, за да призная, че не го познавам добре и не мога да прозра със сигурност неговата стратегия. Трябваше да се разделим и да наблюдаваме и трите входа.
Налагаше се да съм близо до Лиз, за да общувам с нея. Което означаваше, че Тори щеше да пази задния. Оставаше само да се моля Тори наистина да си отваря очите на четири.
В девет и половина вече бяхме заели позиции. Дворът на фабриката се намираше в края на жилищен квартал - район със стари къщи, на две преки от Лайл Хаус. Двамата с Дерек бяхме минали по този път в събота вечерта, когато избягахме, и аз още помнех разположението на сградите. Шосето вървеше в посока север-юг, а дворът на фабриката се простираше откъм южната му част.