Двамата с Дерек прекосихме улицата. Насочихме се към страничния път от другата страна, който водеше към промишлените сгради в съседство с фабриката. Той спря.
- Тори - каза Дерек.
Надникнах покрай него.
- Къде? Не виждам...
Забелязах, че той вдигна лицето си срещу вятъра.
- Не я виждам, надушвам я.
Той кимна с глава и ме отведе до една стена, където се бе притаила Тори.
- Ние сме - прошепнах аз.
Тя зърна Дерек и дори не го поздрави, а надникна зад него.
- Къде е Саймън?
- Той.
- Добре ли е? Защо не е тук? - попита и се вторачи в Дерек. - Къде си го оставил?
- Припадна в една уличка - намръщи се Дерек. - Но не помня коя точно.
- Шегува се - обясних аз, преди Тори да се разфучи.
- Трябва да вървим - каза Дерек и посочи с пръст към Тори. - Ти отговаряш за нея.
- Моля? - обади се Тори. Дерек дори не я погледна.
- Гледай да не изостава. И да мълчи. ***
Щом тръгнахме, Лиз се появи и ми съобщи, че групата „Едисън" е в двора на фабриката и пак се промъква към задния вход. Намерихме мястото, където Дерек бе оставил Саймън - зад една сграда с избелял надпис „Продава се" на закованите с дъски прозорци.
- Е, къде е? - попита Тори.
- Хм. Сигурно е скъсал веригата си.
- Иска да каже, че Саймън е голямо момче и е свободен да ходи където си поиска.
Обърнах се към Дерек.
- Можеш ли да хванеш следата му?
- Да.
Той приклекна. Не беше същото като да лази, душейки по земята, но Тори го загледа удивено.
- Моля те, кажи ми, че не прави онова, което си мисля - каза тя.
Дерек се намръщи - не на Тори, а на мен.
- Дано да имаш добро обяснение за това - рече той и хвърли поглед към нея.
- Всъщност нямам - измърморих аз.
Той си пое дълбоко дъх и скочи на крака.
- Стойте тук.
Тори почака той да изчезне от погледа и и потръпна.
- Добре, де. Дерек винаги ми е бил странен, но тези вълчи маниери са направо зловещи. Е, предполагам, че на него му приляга. Зловещо момче със зловеща сила.
- Аз пък си мислех, че изглежда доста добре.
Тя се вторачи в мен.
- Какво пък? Така е. Вероятно защото промените в него вече са започнали, а и не е толкова стресиран, както беше в Лайл Хаус. Това със сигурност помага.
- Знаеш ли какво със сигурност ще му помогне? Малко шампоан. А също дезодорант.
Вдигнах ръка, за да я прекъсна.
- Миришеше си добре, така че не започвай пак. Убедена съм, че си е взел дезодорант и че той за първи път действа. Колкото до къпането, трудно ще се намери душ на улицата, а и ние скоро няма да изглеждаме много по-добре.
- Само казвам.
- Нима си мислиш, че той не знае какви ги говориш? Новините летят бързо, пък и той не е никак глупав.
Дерек напълно осъзнаваше какво впечатление прави на околните. Когато бяхме в Лайл Хаус, той си вземаше душ два пъти на ден и въпреки това не можеше да отмие специфичната миризма на пубертета.
Тя се върна, за да следи за Саймън. Аз останах на мястото си, три метра по-назад, добре скрита в храстите, да държа под око нея и отсрещния ъгъл в очакване на.
Леко потупване по рамото ме накара да подскоча.
- Все тъй плашлива, а?
Обърнах се назад и видях Саймън, а зад него Дерек.
Саймън се хилеше - толкова обичайно за него, колкото е мръщенето за Дерек.
- Чух, че си получила съобщението ми.
Измъкнах го и го размахах във въздуха.
Той дръпна листа от ръката ми и го мушна в джоба на якето ми. Хвана я, затърка с палец кокалчетата на пръстите ми и аз въздъхнах от облекчение, че го виждам, че най- после ги виждам и двамата след толкова тревоги и кошмари.
Ако бях по-смела, щях да ги прегърна. Но вместо това казах:
- Много се радвам, че ни открихте - и гласът ми секна.
Саймън ме стисна за ръката. Наведе се към ухото ми и прошепна:
- Аз.
Но после настръхна и вдигна глава.
- Хей, Саймън - обади се зад мен Тори.
- Какво прави тя тук?
Дерек ме ръгна с пръст.
- Попитай нея. Аз не получих отговор.
- Дълга история - отвърнах.
- Тогава ще се наложи да почака - заяви Дерек. - Трябва да се махаме от тук.
Саймън ми прошепна:
- Наред ли е всичко?
- Не - отвърна Тори. - Отвлякох я и я принудих да избяга с мен.
Използвах я като щит срещу мъжете с пушки и тъкмо се канех да я удуша и да захвърля трупа и някъде тук, за да заблудя преследвачите. Но се появихте вие и осуетихте злонамерените ми планове. Късметлии. Отново ще освободите Клоуи и пак ще спечелите нейната вечна благодарност.
- Вечна благодарност ли? - погледна ме Саймън. - Страхотно.
Това върви ли с доживотно робство? Ако е така, обичам яйца на очи.