Саймън ми помогна да си съблека якето.
- Само тази дреха ли носиш? - попита Дерек. - Къде ти е пуловерът?
- Нямахме възможност да си вземем дрехи. Имам пари. Ще си купя един пуловер.
- Два - намеси се Саймън. - Щом слънцето залезе, става доста студено. Снощи сигурно си станала на ледена шушулка.
Свих рамене.
- Мислех си за друго.
- За леля си и за Рей - обясни Тори.
- И д-до това ще стигнем - казах аз, когато Саймън хвърли поглед към мен. - Имаме много да си разказваме. Вие сте първи, момчета.
- Тогава да започнем от самото начало - захвана Дерек и се настани удобно на щайгата си. - Последния път, когато те видяхме, двете с Рей тичахте към склада. Ние отвлякохме вниманието на преследвачите и избягахме, но после известно време не можехме да се върнем, защото се страхувахме да не ни видят. Когато накрая отидохме там, вас ви нямаше.
- Рей ме убеди да си тръгнем. -
Рей ми беше казала, че когато останала насаме със Саймън, той изобщо не споменал името ми, а се тревожел само за брат си. Сега вече знаех, че това не е било истина - сигурно е била наясно, че от думите и ще се почувствам зле - толкова зле, че ще тръгна с нея и сега се чувствах засрамена, задето се бях подвела. - Тя. каза ми някои неща. Убеди ме да тръгнем и да потърсим леля Лорън, за да прегледа ръката ми, а после.
Разказах им за последните два дни, за нещата, които се бяха случили и за които бях разбрала. Когато най- после свърших, всички мълчаха, дори Тори.
- Значи Брейди и Лиз са мъртви - бавно изрече Саймън. - Предполагам, че и другото момиче също е мъртво - онова, което са извели от дома преди време.
- Амбър - каза Тори. - Казваше се Амбър.
Кимнах с глава.
- Името и беше в списъка. Имената и на тримата бяха там.
Отново последва мълчание.
- Рей и леля Лорън са още там - напомних най-после аз. - Знам, че Рей ни предаде и че леля ми е една от тях, но. Трябва да ги освободя. Не очаквам някой от вас да ми помогне.
- Права си - рече Саймън. - Рей ни измами, но не заслужава да умре заради това?
- Знам, че няма да можем да ги спасим сами.
Погледнах крадешком към Дерек. Той кимна с глава и аз почувствах разочарование, сякаш съм се надявала да заяви, че ще се справим. Но, разбира се, той имаше право.
Нямаше да можем.
- Само да намерим баща ти и аз ще се върна - казах. - Сега поне знаем защо е избягал от там и ви е взел със себе си.
- Защото се е оказало, че да прилагат генно инженерство върху сина му не е добра идея?
В гласа на Саймън имаше горчивина, която ме удиви. Тази мисъл не ми беше хрумвала. През цялото време бях приемала бащата на Саймън като „добрия". Само че и той, както и останалите родители, бе включил сина си в експеримента.
- Опитвали са се да направят каквото е нужно - казах аз, като имах предвид писмото на леля ми. - Мислили са, че ще облекчат живота ни. Групата „Едисън" им е продала тази мечта и когато нещата са се объркали, баща ти си е тръгнал. И леля Лорън се опита. - Докоснах писмото в джоба си. - Само че твърде късно.
- А родителите на някои от нас дори не съжаляват за стореното - обади се Тори. - Нечии майки се оказаха злобни кучки. Но сега поне никой не може да каже, че не постъпих честно. - Тя обели и последното парченце от блокчето си. - Няма да се вържа на тези приказки, че сме безуспешен експеримент. Целта им е била да засилят свръхестествените ни способности. Ние сме плод на техните усилия. Сега искат просто да ни научат да направляваме тези свои сили.
- Върни се да им го кажеш - посъветва я Саймън.
- Ами ти? - махна с ръка Тори. - Способностите ти са си наред. В Лайл Хаус дори не те привикваха на консултации.
- Саймън не е в списъка. Смятат, че с него са имали успех.
- Каквото и да означава това - размърда се на мястото си Саймън. -
Така наречените успешни експерименти нямат кой знае какви способности, но е възможно още да не са довели нещата докрай. Когато това стане, ще се сблъскам със същите проблеми.
Тори кимна с глава.
- Бомба със закъснител.
Нещо подобно бе казал и полудемонът.
Не бях им споменала за полудемона. Това само ненужно щеше да усложни историята и бе идеална възможност за Дерек да ме упрекне колко глупаво съм постъпила като съм я слушала. Ами онова, което каза - да се върна и да я освободя? Не исках да се замислям в момента. Ако наистина се върнем, ще намерим бащата на Саймън и той ще ни посъветва как да спрем групата „Едисън", без да освобождаваме демони.