- Баща ми ще попълни празнотите - каза Саймън.
- Страхотно! - възкликна Тори. - Ще освободим лелята на Клоуи и Рей, ще получим отговори на всички въпроси. трябва само да намерим изчезналия ти баща. И как върви търсенето? - Тя се огледа. - Не много добре, както виждам.
В очите на Саймън проблесна гняв, ала след няколко премигвания изчезна.
- Работим по въпроса.
- Как?
- После ще разбереш - отвърна Дерек. - Но първо трябва да намерим топли дрехи за Клоуи...
- Клоуи, Клоуи, Клоуи. Престанете да се тревожите за бедната малка
Клоуи. Още не е замръзнала. Ами баща ви? Имате ли някакви следи? Някакви указания?
- Още не - каза Саймън.
- Какво правихте през последните два дни?
Гневът му се възпламени отново и този път той не го скри, а се обърна към нея с такава бързина, че тя се сви и отстъпи назад.
- Използвахме всеки миг да постигнем три неща: да оцелеем, да намерим Клоуи и да открием баща ни. Ами ти какво правеше?
- Бях заключена.
- И какво от това? Нима това спря Клоуи? Нещо да добавиш, Тори? Да си открила нещо? Или просто си се възползвала от нейното бягство?
- Тори ми помогна - обадих се аз. - Без нея.
Тя рязко се извърна с лице към мен.
- Не смей да ме защитаваш, Клоуи Сондърс!
Мълчание. След малко Дерек рече:
- Къде да те отведем, Тори? При баба ти и дядо ти? При някоя приятелка? Сега си навън и си в безопасност, а аз съм сигурен, че има къде да отидеш.
- Нямам.
Понечих да им кажа какво се случи с баща и, ала тя ме спря с поглед.
- Няма къде да отиде - обясних. -Както и аз.
- Все имаш някого - продължи Дерек, - може и да не е в Бъфалоу, но ние ще ти купим билет за автобуса.
- За предпочитане такъв, който заминава веднага, нали? - попита тя. -Никъде няма да ходя. Ставам част от малката ви група от деца герои, които търсят своя Супертатко.
Саймън и Дерек се спогледаха.
- Не - отвърна Дерек.
- Не? Извинявай, но не аз ви издадох, а Рей. Аз помогнах на Клоуи.
- Рей ли я измъчваше в Лайл Хаус?
- Измъчвала? - презрително сумтене. - Не съм...
- Правеше всичко възможно, за да изгонят Клоуи от дома - заяви Саймън.
- А когато не успя, се опита да я убиеш.
- Да я убия ли? - Тори стисна устни. - Аз не съм като майка си. Не
смей да ме обвиняваш.
- Подмами я в подземието - продължи Дерек. - Удари я с тухла по главата, завърза я и и запуши устата, после я заключи вътре. Въобще разтревожи ли се дали тя е добре? Провери ли дали не си и строшила черепа?
Тори понечи да отрече, но по ужаса в очите и разбрах, че подобна възможност изобщо не и беше хрумвала.
- Дерек - казах аз. - Не мисля, че.
- Не, тя не мисли. Можеше да те убие с онази тухла, да те задуши, когато ти запуши устата, да ти причини сърдечен удар от ужас, да не споменавам какво щеше да стане, ако не бе успяла да се освободиш от въжетата. Само след два дни можеше да умреш от обезводняване.
- Никога нямаше да оставя Клоуи да умре. Не можете да ме обвинявате в такова нещо.
- Не - отвърна Дерек. - Обвиняваме те само за това, че искаше да я въдворят в психиатрична клиника. И защо? Защото не я харесваш. Защото говореше с момчето, по което ти си падаше. Може и да не си майка си, Тори. Но ти си. - той я прикова с леден поглед на мястото и. - Не искам такова нещо да се навърта около нас.
Изражението на лицето и. съжалих я, нищо, че тя не би приела съчувствието ми.
- Нямаме ти доверие - заяви Саймън с по-мек тон от този на брат си. -Не можем да се движим с човек, на когото не вярваме.
- Ами ако нямам нищо против? - намесих се аз. - Ако с нея се чувствам сигурна.
- Но не е така - каза Дерек. - Ти не си като нея и никога не би направила, това, което направи тя. - Той срещна втренчения поглед на Тори. - Аз съм като теб. Клоуи няма да те накара насила да си тръгнеш, защото ако ти се случи нещо, ще се чувства ужасно. Но аз? На мен не ми пука. Заслужи си го.
Това вече бе много грубо. Саймън се смути, отвори уста.
Аз го изпреварих:
- Но къде ще отиде? Тя няма пари. Към когото и да се обърне, тутакси ще повика родителите и.
- Не ме интересува.
- Не можем да постъпим така - обади се Саймън. - Не е правилно.
Знаех, че Дерек не е лишен от съчувствие - не можеше да забрави какво бе сторил на момчето, нападнало Саймън. Но в себе си сякаш имаше строги критерии, по които преценяваше и балансираше нещата в живота, така че ако случайно се озовеш на погрешната страна като Тори, той, без да му мигне окото, ще те запрати в ъгъла и ще те остави на милостта на съдбата, каквато и да е тя.