- Не бива - възразих аз.
- Няма какво да го обсъждаме. Тя няма да дойде с нас.
- Добре. - Станах и си изтупах джинсите. - Хайде, Тори.
Саймън се изправи и аз помислих, че ще ме спре. Но той ме последва до вратата. Тори ни настигна и тримата влязохме в съседната стая, ала Дерек скочи и ме дръпна за ръката с такава сила, че изгубих равновесие.
Потреперих и отлепих пръстите му от ръката си.
- Не тази.
Той бързо ме пусна, осъзнал, че ме е хванал за ранената ръка.
Помълча малко, после каза:
- Добре.
Обърна се към Тори:
- Имам три условия. Първото: какъвто и проблем да имаш с Клоуи, трябва да го преодолееш. Ако и направиш нещо, свършено е с теб.
- Разбрано - отвърна Тори.
- Второ: не се задявай със Саймън. Той не се интересува.
Тя се изчерви и се озъби:
- Мисля, че вече всички го разбраха. Номер три?
- Не бъди такава егоистка.
След като грозната сцена приключи, за пръв път в живота си усетих вълнение от предстоящото обикаляне по магазините. Нямах търпение да изляза от влажната, тъмна, студена дупка, която твърде много ми напомняше за омразните подземия. Да се махна далеч от мъртвото тяло, чиито флуиди ми опъваха нервите. Да си взема топли дрехи, истинска храна и да се изкъпя в истинска баня със сапун, течаща вода и тоалетна. Не ме питайте как се справях с „телесните си нужди" до този момент - ще премълча отговора.
- Щом се отдалечим на достатъчно разстояние от тук, ще опитам кредитната си карта - казах аз. - Сметката ми вероятно е блокирана, но си струва да направя един опит. Човек винаги има нужда от още пари.
- Имаме си - обади се Дерек.
- Добре. Щом мислите, че няма да е безопасно да опитам...
- Клоуи, ти няма да излизаш. Ще излезем, но без теб. Ти ще останеш тук.
- Където ще си на сигурно място - каза Тори. - Не бихме желали да си счупиш нокътя, докато натискаш бутоните на банкомата.
- Тори. - обърна се към нея Дерек. - Предупредих те. Не се занимавай с нея.
- Ударът бе насочен към теб, вълче.
Гласът му се понижи с още една октава и се превърна в глухо ръмжене.
- Не ме наричай така.
- Моля ви! Няма ли да спрете да се заяждате? - Застанах между двамата.
- Ако досега не съм ви доказала, че внимавам и мога да се грижа за себе си.
- Доказа ни го - отвърна Саймън. - Там е проблемът.
Той ми подаде изрезка от вестник. Прочетох заглавието и бавно се отпуснах върху една щайга, без да откъсвам поглед от статията.
Баща ми предлагаше награда от половин милион долара на онзи, който даде информация, с помощта на която да ме върнат у дома жива и здрава. Имаше и моя снимка от последната ми година в училище. Бяха публикували и фотография на татко от нещо, което приличаше на пресконференция.
В нощта след кризата, която бях получила в училище, баща ми дойде в болницата да ме види. Беше долетял от Берлин и изглеждаше ужасно -уморен, небръснат, разтревожен. На снимката от пресконференцията той изглеждаше още по-зле - имаше тъмни кръгове около очите, а лицето му бе цялото набраздено от дълбоки бръчки.
Нямах представа как групата „Едисън" са обяснили моето изчезване. Сигурно са съчинили за пред него някаква история, може би, че са ме преместили и още е рано да ме посети. Искали са да скрият изчезването ми, но са действали твърде бавно.
Все пак се опитваха да прикрият следите си. Според сестрите и моята съквартирантка Рейчъл Роджърс, която бе интервюирана за вестника, аз бях избягала.
Дали татко им бе повярвал? Предполагам, че да. В статията се цитираха думите му, че не се е справил със ситуацията - всъщност, че не се е справил с доста неща около моето възпитание - и отчаяно търси възможност да започне отначало. Щом го прочетох, сълзите закапаха по вестника. Избърсах го с ръка.
- Половин милион? - Тори четеше иззад рамото ми. - Сигурно групата „Едисън" са размахали пачките, само и само да ни върнат обратно.
Саймън ми посочи датата. Вчера сутринта, когато все още бяхме под тяхна опека.
- Добре - заяви Тори. - Накарали са бащата й да привлече вниманието към бягството й, така че никой да не задава въпроси. Той предлага сума, която никога няма да изплати, защото всъщност знае къде е дъщеря му.
Поклатих глава.
- Леля ми каза, че татко не знае нищо за групата „Едисън". - Вторачих се в статията, после бързо сгънах изрезката. - Трябва да го предупредя.