Дерек застана на пътя ми.
- Не можеш да го направиш, Клоуи.
- В момента, в който се е захванал с това, се е изложил на опасност без дори да го осъзнава - размахах вестникарската изрезка във въздуха. -Трябва да предупредя.
- Той не е в беда. Ако не се беше появил пред медиите, може би щеше да бъде. Но сега, ако нещо му се случи, ще привлече още повече внимание. Очевидно, той не се съмнява в историята, която са му пробутали за бягството ти, затова ще го оставят на мира. докато накрая не открие истината.
- Но аз трябва да му съобщя, че съм добре, ясно ли ви е? Той се тревожи.
- Ще трябва да почакаш още малко.
- Сигурни ли сме, че и той не е в играта? - попита Тори. - Какво каза леля ти? Измамила е майка ти? Или и майка ти е била вътре?
Измъкнах писмото от джоба си и прокарах пръст по редовете му. После им казах какво пише в него - онази част, която ги интересуваше.
- А за баща ти? - поинтересува се Дерек.
Поколебах се, после кимнах с глава.
- Какво пише?
- Че не е бил замесен, както ви казах.
- Което означава, че ако Клоуи се свърже с него, няма да и стори нищо лошо - отбеляза Саймън.
Дерек затърси с поглед очите ми. После тихо рече:
- Клоуи...
- Тя ми каза. леля ми ме посъветва да стоя настрана от него.
Малко по-късно и тримата отидоха на пазар, затова предположих, че Дерек ми имаше достатъчно доверие и не мислеше, че ще изтичам до първия уличен телефон и ще се обадя на баща ми.
Също както леля ми, и той смяташе, че трябва да стоя настрана от татко. Дерек каза, че общуването с мен може да застраши живота му; леля Лорън вероятно смяташе, че това би застрашило моя живот.
Обичах баща си. Той работеше твърде много, често отсъстваше от вкъщи, не знаеше какво точно да прави с мен, но вършеше всичко по силите си.
Беше ми заявил, че докато съм в Лайл Хаус, ще се навърта наоколо, ала когато го повикаха по работа и той тутакси замина, аз не му се разсърдих. Беше си уредил едномесечна отпуска, когато изляза от дома и това бе много по-важно за мен. Той смяташе, че в Лайл Хаус, под грижите на леля ми, ще съм в безопасност.
Сигурно си мисли, че съм била наранена и сърдита и затова съм избягала. И че сега неговата дъщеря шизофреничка се скиташе из улиците на Бафълоу. Искаше ми се да му се обадя, да му кажа, че съм добре. Ала Дерек и леля Лорън бяха прави - това нямаше да е добре. нито за него, нито за мен.
За да се разсея и да престана да мисля за баща си, аз реших да огледам наоколо и да намеря трупа. След случката с прилепите, ако имаше начин да изостря сетивата си, трябваше веднага да започна с упражненията, за да усещам наличието на мъртъвци, преди да съм се сблъскала с техните духове.
Изглежда сетивата ми действаха като радар. Колкото повече се приближавах до трупа, толкова по- силно усещах присъствието му Това трябваше да ме улесни, но само на теория. „Усещането" се изразяваше в съвсем леко чувство на безпокойство, иглички отзад на тила и тъпо главоболие; а когато то се засилваше, беше невъзможно да преценя дали е заради близостта на трупа, дали се дължи на опънатите ми нерви или на нещо друго.
Не знаех какво е това място. В Бъфалоу гъмжи от изоставени постройки и къщи. Ако тръгнете по шосе И90, ще ги видите - полуразрушени стени, заковани с дъски прозорци, запустели дворове. Тази постройка не беше по-голяма от обикновена къща и бе разделена на отделни стаи, ала отвън не приличаше на такава. Беше пълна с боклуци - мукавени кашони, парчета от дъски, изпочупени мебели, купища отпадъци.
Убедена съм, че щях да открия трупа и без да използвам свръхестествените си способности - стаите бяха само осем на брой. Но аз исках да ги тренирам. Най-после го намерих в един ъгъл в задната част на постройката. От вратата изглеждаше така, сякаш там имаше купчина дрипи. Когато се приближих, зърнах нещо да се белее - човешка ръка, чиято плът вече се беше разложила и от нея стърчаха само костите. Приближих се още малко и видях останалата част - крак, после череп - от трупа бяха останали предимно кости. Вероятно излъчваше някаква миризма, ала човешкото ми обоняние не бе толкова съвършено, че да я усетя.
После видях, че дрипите всъщност са дрехи и изобщо не са парцаливи, а се бяха надиплили около човешките останки. Трупът бе обут в боти и носеше ръкавици, джинси и фланелка с отдавна избелял надпис на гърдите. Изпод шапката се подаваха кичури посивяла коса, а по облеклото или по тялото не си личеше дали трупът е на жена или на мъж, но аз инстинктивно реших, че е мъж.
Миналата зима по някое време този човек е пропълзял на това място, за да се скрие от студа, свил се е в ъгъла и повече не е станал. Едва ли сме първите, които са го открили. Нима всички просто са го зарязали, както ние се канехме да направим? Никой ли не се е сетил да извести властите, за да го измъкнат от тук и да го идентифицират?