Дали не беше в списъка на изчезналите? Ами, ако някой го чакаше да се върне у дома? Дали не са предложили награда за него, както бе направил баща ми за мен?
Но едва ли е била толкова голяма, в това бях сигурна. Половин милион долара. Такава сума би накарала всеки чудак в Бъфалоу да излезе да ме търси. Какво си въобразяваше татко?
Той нищо не си въобразяваше. Просто искаше да се върна вкъщи жива и здрава.
Премигах, за да отпъдя сълзите. Страхотно. Дори когато оглеждам трупове, не спирам да се тревожа за баща си.
Ами този човек тук? Все някой се притеснява за него. Ако успея да се свържа с духа му, може би ще мога да предам съобщението му. Но не можех да рискувам да го върна обратно в тялото му, както бях направила с прилепите.
Някой ме потупа по рамото и аз се обърнах.
- Извинявай - каза Саймън. - Мислех, че си ме чула като влизах.
Виждам, че си намерила нашия съквартирант. Опитваш да се свържеш ли?
- Опитвам да не се свържа.
- Изглежда е тук от доста време - и той приклекна до трупа. - Бихме могли да си поиграем на следователи и да разберем откога е мъртъв. Не виждам червеи по него.
- Сега не им е сезонът.
Той трепна.
- Ух, да. Тук е твърде студено. Сигурно е умрял преди няколко месеца. Трябваше да се досетя. Преди две години Дерек направи научен експеримент с буболечки и разложено месо. - Той улови погледа ми. - Да, отвратително е. Но пък е много интересно. Само недей да питаш Дерек за това. Беше много ядосан. Класираха го едва втори на финала.
- Какъв мързеливец.
Той се изправи и аз отстъпих крачка назад.
- Привърших тук и трябва да продължа нататък. Не бива да съм близо до труповете.
Помислих си да му разкажа за прилепите. Щеше ми се да споделя с някого, но.
- Само проверявах дали мога да използвам способностите си, за да открия трупа.
- Струва ми се, че отговорът е положителен.
Аз кимнах с глава и ние излязохме от стаята.
- Можем да отидем на друго място - предложи той. - Дерек ще се съгласи. Наистина.
- И тук съм добре. Като стана дума за Дерек, къде е той?
- По магазините. Изпрати ме обратно, за да не оставаш сама. - Той се наведе към ухото ми. - Мисля, че искаше да прекара повече време с Тори.
Засмях се.
- Да се обзаложим ли кой от двамата ще се върне жив?
- Дерек, разбира се. Няма спор. Когато тръгвах, той и нареди да отиде и да купи още одеяла. Сигурно вече е тръгнал насам, като я е оставил сама да си търси пътя с надеждата, че няма да го намери.
- Но той защо се ядоса толкова? Задето Тори остана с нас?
- Ядосан ли? Не давам повече от пет точки. Раздразнен? Единайсет точки. Ще го преодолее. Ние също ще трябва да го преодолеем. Поне докато на нея не и писне и внезапно си спомни за някоя отдавна забравена леля някъде в Пеория.
Върнахме се на старото си място и Саймън подреди най-доброто, което им бе предложил магазинът - сок, мляко, кисело мляко, ябълки, бисквити и сирене.
- Храна от всички групи. с изключение на една - и той ми подаде блокче шоколад. - Десерт.
- Благодаря.
- Ако ме извиниш за миг, ще ти спестя гледката на кръв и игли преди вечеря.
- Спокойно. Подобни неща не ме притесняват.
Той все пак се обърна настрана, за да си измери количеството глюкоза в кръвта, после си направи инжекцията.
- А пък аз си мислех, че противогрипните ваксини са гадни - казах. -Всеки ден ли си биеш инсулин?
- Три пъти се боцкам с иглата. Но с глюкомера - повече.
- Три пъти?
Той остави инсулина встрани.
- Свикнал съм. Определиха диагнозата ми, когато бях на три години, така че не си спомням ден
без инжекции.
- И цял живот трябва да го правиш?
- Има една помпичка, която мога да ползвам. Залепва се за крака и показва колко е кръвната ми захар и колко инсулин да си бия. Сложиха ми такава, когато бях на тринайсет. Но. - той сви рамене. - Бях сключил сделка с баща ми, че ще ми сложат такава помпичка, само ако не я използвам за оправдание да ям всичко, което искам. Не е хубаво да си вкарваш големи количества инсулин. Прецаках се.
- Ял си твърде много от това ли? - попитах аз и размахах блокчето шоколад.
- Нее. Голямо количество въглехидрати. Купувахме си пица със съотборниците и не се задоволявах само с две парчета, защото останалите излапваха по шест наведнъж. Вземат те на подбив, че пазиш диета като някое момиче.