- И много поучителна за всеки, който произнася подобна реч, ето защо аз няма да го направя.
- Но ти имаш право - заяви Саймън. - Време е да наложим мораториум върху кавгите.
- Мораториум ли? - намеси се Тори. - Какви големи думи! Искаш да се изфукаш, нали, Саймън?
Всички обърнахме поглед към нея.
- Какво? - попита тя.
- Без кавги означава без заяждане, без обиди, без намеци, без хапливи реплики - обясни Дерек. - Следователно, през идните дни да не сме чули и дума от устата ти.
- Колкото до ситуацията, в която се намираме - обадих се аз, - поемам цялата вина, затова аз ще оправя нещата. Чакайте ме тук, а аз ще отида да намеря място.
Дерек ме хвана отзад за якето.
- Онзи разярен дух продължава да те търси, а пък и за главата ти дават много пари. Ще останеш тук с Тори. Двамата със Саймън ще намерим къде да пренощуваме.
Преди да тръгнат, Дерек се обърна към мен.
- Говоря сериозно, чакайте ни точно тук.
- Дори ако собствениците им - и Тори почука по двата автомобила - се появят?
Дерек пропусна въпроса и покрай ушите си.
- Ти отговаряш за нея, Клоуи.
Когато те тръгнаха, Тори ме попита:
- Защо го оставяш да ти говори така? Той се отнася с теб като с малко дете.
Не и отговорих, а започнах да се отдалечавам от мястото, на което ме бе оставил Дерек.
Тори се усмихна.
- Така ти отива повече.
Отведох я до две сгради, между които земята бе посипана с чакъл. Клекнах долу.
- Мястото тук е по-сигурно и не сме се отдалечили много.
Тя се вторачи в мен.
- Шегуваш се, нали?
Дръпнах ръкавите на якето си, за да си стопля ръцете.
- Наистина ли го слушаш?
- Само когато има право.
Тя щръкна над мен.
- И ще позволиш на едно момче да те командори? Значи така: нека жените си седят на задниците, докато мъжете намерят пещера, в която да пренощуват и по възможност ни донесат нещо за ядене, за да не умрем от глад?
- Аха.
- Е, няма пък. Ще им покажа, че момичетата не са по-лоши от тях.
Облегнах се на стената и затворих очи. Тя тръгна нанякъде. Отворих очи
и я загледах как се отдалечава.
Дерек ни нареди да чакаме. И ми каза, че аз отговарям за нея. В момента двете му заповеди си противоречаха. Знам, че щеше да ме посъветва да забравя за Тори и да се погрижа за себе си. Ала не можех да го направя.
- Спри! - викнах и аз и се затичах след нея.
- Ако се каниш да мрънкаш, задето ще ядосаме Франкенщайн, спести си го.
- Не идвам, за да те наставлявам. А да ти помогна да намериш къде да пренощуваме. Стига да не се отдалечим много, Дерек ще улови следата ни. -
Щом тя излезе на тротоара, аз се уверих, че качулката е все още на главата ми, после избързах напред и я улових за ръкава. - Може да тръгнем по някой лесен път, но аз трябва да избягвам срещите с хора.
- Е, аз пък не съм длъжна да го правя. Нито ме преследват духове, нито някой дава половин милион за главата ми.
- Така е, но ако групата „Едисън" наистина искат да ни хванат, вероятно ще намерят начин да ни накарат да се покажем на открито. И двете трябва да внимаваме.
Стигнахме до другия край на улицата. Тя се накани да завие наляво и аз отново я спрях.
- Оттам - посочих тъмната страна на улицата. - Намери някое добро място в уличката. Вятърът духа от север, ето защо имаме нужда от заслон на север. Ако намерим някой ъгъл в края на улицата или пък закътан вход, ще е най-добре, защото ще виждаме отдалеч кой идва. И колкото е по-слабо осветен, толкова по-добре. Нуждаем се от тъмно и уединено място.
- И ти обичаш да командваш като Дерек, знаеш ли? Единствената разлика между двама ви е, че ти го правиш по-любезно.
Но очевидно раздаването на любезни заповеди бе печеливша стратегия, защото тя не се опита да си тръгне, нито да вземе властта в свои ръце, а кротко вървеше до мен, докато двете проверявахме място след място.
Зад един ред складове открихме дълга тясна уличка - от едната и страна беше стената на сграда, а от другата се извисяваше здрава двуметрова ограда.
- Изглежда ми удобно - казах.
- Хм, да. Ако си Оскар
Боклукчията4 - и тя посочи към кофите за смет.
Повдигнах капака на едната и посочих нарязаната на ивици хартия вътре:
- За рециклиране. Наблизо няма ресторанти, така че боклукът няма да мирише.