Продължих надолу по улицата. Тя свършваше до една стена.
- Страхотно! - възкликнах. - Три стени и три кофи, които препречват част от входа. Можем да разместим кофите и да поставим на земята хартия, за да седнем.
- И може би, ако имаме късмет, ще намерим достатъчно голям кашон, в който да пропълзим и да си поиграем на бездомници.
- В този момент, Тори, ние сме бездомни.
Това и затвори устата. Спрях се в края на улицата и избухнах в смях.
- Ела тук.
4 Куклен персонаж от детската телевизионна поредица „Улица „Сезам". Любимата песен на Оскар във филма се нарича I Love Trash („Обичам боклука"). - Б. пр.
Тя въздъхна.
- Сега пък какво?
Помахах и с ръка да се приближи.
- О! - и тя протегна ръце, за да се стопли на топлия въздух, който духаше от отдушника.
- Разполагаме дори с отоплителна система - усмихнах се аз. - Какво по-хубаво?
- Твърде хубаво - чу се момичешки глас. - Ето защо мястото вече е заето.
Към нас по улицата идваха три момичета. Бяха на наша възраст. Едното беше русо, облечено с развлечени и изтъркани дрехи. Косата на другото беше на дредове. Третото носеше кафяво кожено яке и щом луната го освети, забелязах голям белег на лицето и - от окото до брадичката.
- Виждаш ли го? - момичето с рошавата коса посочи маркировката върху тръбите. - Това е нашият знак. Означава, че мястото е наше.
- Ние н-не го видяхме.
Извинявайте. Отиваме си.
Понечих да тръгна, ала Тори ме дръпна.
- Не, няма да си отидем. Не можете да резервирате улицата, независимо дали сте поставили знака си, или не. Който изпреварил, той натоварил. Искате си мястото? Утре елате по-рано.
- Моля?
Момичето с белега измъкна от джоба си автоматичен нож. Той щракна и се отвори. Тори се вторачи в острието, ала не помръдна. Двете момичета вкопчиха погледи едно в друго.
- Скивайте к'во става - каза белязаната на приятелките си. - Мацето ще оспорва правото ни на това място. Откога живееш на улицата, момиче? -попита тя, като изгледа Тори от глава до пети. - От девет часа сутринта, предполагам. Какво стана? Мама и татко ви забраниха да се срещнете с гаджетата на училищната забава?
Момичетата се изкикотиха. Тори сви пръсти, готова за заклинание. Хванах я за китката. Тя се опита да се освободи от мен. Накарах я да види ножовете в ръцете и на другите две момичета, но тя отново погледна към момичето с белега и целият и гняв от последното денонощие избликна за миг. Кашоните наоколо затрепериха. Хартиите зад момичетата се завихриха. Те помислиха, че е вятърът и не се обърнаха назад.
Стиснах китката на Тори още по- силно и прошепнах:
- Много са.
За моя изненада ръката и се отпусна. Очаквах да направи някакъв номер и продължавах да я стискам, ала тя се отдръпна от мен с думите:
- Добре. Тръгваме си.
- Чудесна идея - отвърна момичето с белега. - Следващият път, куклички, ако видите това - и тя посочи към знака, - по-добре се омитайте и дим да ви няма. Освен ако не сте си набавили хардуер, за да се включите в играта.
Тъкмо ги отминавахме, когато момичето с белега протегна ръка, удари Тори по гърдите и я спря.
- Животът на улицата съвсем не е такъв, какъвто си го представяте.
Трябва да научите много неща.
- Благодаря - изсумтя Тори и се опита да продължи напред, ала момичето с белега отново я спря.
- Да започнем с уроците още отсега? Ако изобщо ви влезе нещо в
главите, все ще има резултат. Така че, аз ще ви помогна да запомните поне
един. Дай ми якето си.
Тя протегна ръка. Тори се вторачи в нея.
- Моето вече е старо - рече момичето. - Твоето ми харесва повече.
Тори изпуфтя и понечи да си продължи по пътя.
Белязаната застана пред нея с ножа в ръка.
- Казах, че искам якето ти.
- И нейните обувки - момичето с дредовете посочи към мен.
- Добре, якето и обувките - съгласи се белязаната. - Свалете ги, хубавици.
Момичето в изтърканите дрехи пристъпи напред.
- Искам и джинсите на малката. Никога не съм имала маркови. - Усмихна се и в устата и проблесна украсен с лъскави камъчета зъб. - С него ще се чувствам като кинозвезда.
- Аха, ако се напъхаш в тях - каза онази с дредовете.
- Забрави за джинсите - отвърна момичето с белега. - Якето и обувките! Веднага!
Тори имаше нужда от якето си, а аз определено не можех да ходя без обувки. Наведох се да развържа маратонката си, престорих се, че губя равновесие, подскочих на един крак и махнах с ръка на Тори за помощ. За моя радост тутакси се притече. Опрях се на нея, наведена към обувката си, и прошепнах: