- Събори ги.
Тори свъси вежди.
Щракнах с пръсти.
- Направи го. Едно, две, три - кимах аз към всяко момиче поотделно.
Тори поклати глава.
- Ще ги вкаменя.
- Много са. Нападай.
- Размърдайте се, момичета - извика белязаната.
Тори гневно изпъшка и се наведе, като се правеше, че ми помага да си развържа обувката. После скочи с разперени ръце и удари белязаната с...
Момичето застина на място. Дотук със съветите ми.
Отначало другите две не забелязаха какво стана. Те нетърпеливо наблюдаваха своята предводителка в очакване пак да ни нападне.
- На три - прошепна Тори и започна да отброява: - Едно, две...
- Хей, какво. - обади се момичето с развлечените дрехи.
Тори стрелна ръце нагоре, но момичето се приближаваше. В същото време белязаната залитна, магията се развали. Тя тръгна към нас с изваден нож.
Приятелките и заеха позиция от двете и страни. Тори опита пак, но очевидно бе използвала всичките си сили, защото нищо не се получи.
- Какъвто и номер да сте ни погодили - рече белязаната, - беше много тъпо. Имате три секунди да съблечете всичко. И двете.
- Не мисля - отвърна Тори. - Махайте се.
Тори щракна с пръсти. Момичето дори не трепна.
- Казах да се махате!
Отново щракна с пръсти. Те продължиха да се приближават към нас. Завъртях се и забелязах, че зад нас е задънената улица, и след като единствения изход бе блокиран, се оказахме в капан. Момичето с раздърпаните дрехи скочи към мен и аз побягнах, а до мен тичаше Тори.
Към края на улицата рязко смених посоката, с надеждата, че ще изненадам преследвачите си и ще ги заобиколя. Изненадах само момичето с развлечените дрехи. Но онова с дредовете забеляза маневрата и ми препречи пътя.
Промуших се под ръката и с ножа, ала тя ме ритна отзад зад коляното. Кракът ми поддаде и аз паднах. Отдръпнах се от пътя и. Зърнах Тори с вдигнати ръце, сякаш се предаваше. После едната и ръка се стрелна напред и сграбчи ръката, в която белязаната стискаше ножа си. Острието блесна и разряза ръкава на коженото и яке.
Тори нададе див отмъстителен рев, сякаш ножът бе срязал ръката и. Вдигна ръце. Белязаното момиче отскочи назад, за да избегне удара, ала ръцете на Тори се устремиха нагоре, а после рязко ги спусна надолу.
Блъсна ме незрима вълна и само след миг се намерих на земята. Нечии маратонки тупкаха по бетонната настилка и когато вдигнах поглед, зърнах Тори да тича към мен.
- Добре ли си? - попита тя, но като видя, че съм в съзнание, не дочака отговора ми. - Ставай!
Понечих да се изправя, ала кракът все още ме болеше от ритника на момичето с дредовете. Озърнах се бързо. Тя лежеше на два-три метра от мен.
Тори ме задърпа и аз най-сетне се изправих на крака. Момичето с развлечените дрехи лежеше до стената. Тихичко простенваше. Белязаната се бе изправила на четири крака - в съзнание, но зашеметена.
Видях ножа на моята нападателка, грабнах го и хукнах към момичето с развлечените дрехи. Пътьом казах на Тори да вземе оръжието от ръката на белязаната, докато аз търся третия. Той бе паднал на метър от момичето. Грабнах и него. Тори вече бягаше надолу по улицата. Забравих за болката в крака си и се втурнах да я догоня.
- Взе ли ножа? - попитах.
- Че защо? Нали имаш два?
- Не затова ти.
- Хей! - чу се вик зад нас. - Хей!
Погледнах през рамо и видях белязаното момиче да тича след нас с ножа в ръка. Ненапразно исках да приберем и трите.
Мушнах единия нож в ръката на Тори и и казах да бяга. Тя се втурна напред и с дългите си крака скоро ме остави далеч зад себе си, а аз нямах това предвид. Двете имахме достатъчно преднина. Трябваше само да.
Хвърлих поглед назад към преследвачката ни и не забелязах бордюра. Препънах се и се помъчих да запазя равновесие, ала болното ми коляно се огъна и аз се пльоснах на тревата. Забих нокти в земята, за да се изправя, но момичето се стовари върху мен и ми изкара въздуха от дробовете.
Сборичкахме се, ако лудото ритане с крака от моя страна можеше да се нарече борба. Не след дълго тя вече ме притискаше към земята, опряла острието в гърлото ми. Това ме накара да спра.
- Аз. аз. аз. - запреглъщах. - Извинявай. Искаш ли якето ми? Или обувките?
Тя изкриви уста с отвращение.
- Ти нямаш нищо за мен, русокоске.
Дръпна качулката ми и ме хвана за косата. Изтръпнах и нададох писък.
- Червени кичури, а? - изсмя се тя. - Мислиш си, че е яко? Че си страхотна ?
- Н-не. Щом искаш обувките ми.
- Никога няма да ми станат. Исках якето на приятелката ти, но тя изчезна. Ама, че приятелка си намерила! Дори не се обърна назад. -Момичето се поотпусна, ала ножът бе все още до гърлото ми. - Имаше електрошок, нали?