- Моля?
- Онова, което ме събори. Парализира ме с електрошок, после и приятелките ми. Обзалагам се, че много сте се забавлявали.
- Н-не. Аз.
- Обещах да ти дам урок и тъй като у теб няма нищо, което да искам.
Тя повдигна ножа така, че острието му се спря на два сантиметра от окото ми. Видях го как се доближава и откачих - заритах и замятах ръце да се освободя, ала тя ме бе притиснала здраво с ръка за врата, въздухът не ми достигаше, за да се съпротивлявам, така че ми оставаше само да наблюдавам как острието се насочва право в окото ми. Хленч се изтръгна от гърлото ми. Тя се засмя и допря острието до скулата ми.
Натисна го върху кожата. Усетих пронизваща болка, последвана от гореща
струйка кръв, която се стичаше надолу по бузата ми.
- Този живот не е подходящ за хубави малки момиченца, русокоске. Сладурана като теб ще издържи най- много седмица. Ами аз? Аз имам късмет. Няма за какво да се притеснявам. - Тя наклони глава, за да ми покаже грозния белег на бузата си. - Ще ти направя същия.
Острието се заби в плътта ми и влезе дълбоко навътре. Затворих очи от болка и усетих как момичето яростно изръмжа и отскочи от мен.
Когато се изправих на крака, разбрах, че не тя е изръмжала. И не беше отскочила от мен - тя летеше нагоре с широко отворени очи, а ножът се заби в земята с острието надолу, когато Дерек я вдигна във въздуха. Засилваше я право в стената.
- Не! - извиках аз.
Казах си, че вече е твърде късно, много, много късно, ала в последния момент той се осъзна, и то така внезапно, че залитна. Момичето мяташе ръце и крака. Тя ритна Дерек, но той сякаш не усети нищо. Озърна се, видя оградата и с подскок я метна над нея. Момичето се строполи от другата страна.
Почти се бях изправила на крака, но все още се клатушках несигурно. Той ме сграбчи за яката и ме дръпна.
- Бързо!
Намерих падналия на земята нож и го грабнах. Дерек с такава сила ме блъсна напред, че залитнах. После хукнах да бягам. Той тичаше пред мен и определяше посоката. След около половин километър се извъртя и ме погледна по такъв начин, че аз отстъпих назад. Сграбчи ме за рамото и ме спря.
- Не ти ли казах къде да ни чакаш?
- Но аз.
- Не ти ли казах да не мърдаш от мястото си? - изрева той.
Страхливо се озърнах, защото можеха да ни чуят, но се намирахме зад складове, чиито прозорци бяха тъмни.
- Да - отвърнах му с тих и равен глас. - Каза ми. Но също така ми каза да внимавам за Тори, а тя се отдалечи.
- Пукнат грош не давам за Тори. Щом се е отдалечила, нека си ходи. Дори да попадне под някой автобус, остави я.
Когато вдигнах очи да го погледна, зад гнева му забелязах ужас и разбрах на кого се ядосваше - на себе си, задето едва не уби момичето, като го хвърли в стената, също като онова момче в Олбъни.
Без да кажа и дума, аз се откопчих от ръката му, впита в рамото ми.
Той се дръпна назад, като свиваше и разпускаше пръсти.
- Щом като си е тръгнала, остави я да си ходи - повтори той, този път по-спокойно. - Каквото ще да става с нея, не ми пука.
- Но на мен ми пука.
Той отстъпи назад, като разсеяно разтриваше ръката си. Когато видя, че го гледам, престана.
- Сърбеж - каза. - Най-обикновен сърбеж.
- Имаш ли и други симптоми? Треска или.
- Не - отвърна рязко той. - Не сменяй темата. Трябва да си по-внимателна, Клоуи. С труповете също. Трябвало е да помислиш какво можеше да стане.
Дерек имаше право. Но като го гледах как се чеше, си казах, че не съм единствената, която проявява небрежност към себе си и не обръща внимание на потенциалните опасности.
- Ами ти? - казах аз, когато той отново започна да се дръгне по ръката. - Върколак, който не беше преминал дори през първата фаза на Промяната, но който ясно съзнаваше, че се развива твърде бързо. А щом стана неспокоен, трескав и кожата го засърбя, не се сети, че Промяната може да настъпи по-рано от предвиденото? И тъй като прояви нехайство, допусна това да се случи точно в нощта на бягството ни.
- Аз нямаше да дойда с вас.
- Но ако не бях останала да те търся, Саймън нямаше да тръгне. Можеше да провалиш бягството ни, защото не знаеше какво точно става с теб.
- Но не го провалих.
- И аз не знаех, че мога да вдигам мъртвите докато спя. Но нима те
укорих? Някога да съм ти натяквала как едва не ме заловиха, задето останах да ти помогна?