- Добре ли си?
- Мисля си за татко и Лиз. Искаше ми се да им бях казала, че заминаваме.
Дерек се наведе към ухото ми.
- Усмихни се, хайде - прошепна той. - Имаш вид на похитена, а хората ни гледат.
Озърнах се. Никой не ни обръщаше внимание. Саймън сръга брат си и прошепна:
- Отпусни се.
Той ми махна да седна на първото свободно място.
- Добре ли е така?
Кимнах с глава и се настаних.
- Назад има още места - обади се Дерек. - Тук няма да се съберем всичките.
- Така е - отвърна Саймън и седна до мен.
Вече излизахме от града и аз гледах през прозореца навън.
- Ще се върнем и ще ги приберем - каза Саймън.
- Знам. Просто. днес съм малко потисната.
- Не те коря. След онази гадна нощ и след гадния ден преди това. И цялата гадна седмица.
Усмихнах се.
- Поне има последователност.
- А пък и това - посочи косата ми той - не те кара да се чувстваш по-добре, но щом стигнем в Ню Йорк при Андрю, ще си я измиеш и боята ще излезе.
- Имаш опит в това, така ли?
- Аз? Пфу. Нямам. Та аз съм момче. Момчетата не си боядисват косите. Дори балсам не използвам, ако мога да мина и без него. - той прокара пръсти през косата си. - Това е естественият ми цвят.
- Не съм казала.
- Е, не ми е за първи път. Няма да е и за последен. Когато имаш вид на азиатец, а косата ти е руса, всеки си мисли, че си се изрусил.
- Но нали майка ти е шведка?
- Точно така. Виновна е генетиката, а не химията. - Той се наведе към мен и прошепна: - Веднъж се бях боядисал. За малко, като теб. Заради момиче.
- Аха.
Той свали седалката си назад и се настани удобно.
- Беше преди две години. Момичето ми харесваше, но тя все говореше за някакво момче, на което през лятото косата му ставала светлоруса, колко страхотно изглеждал.
Прихнах да се смея.
- И ти се боядиса.
- Млъкни. Беше хубавичка, ясно? Купих светла боя за коса, после целия уикенд не се прибирах вкъщи, а ритах топка навън с Дерек. В неделя през нощта си боядисах косата. В понеделник сутринта отидох на училище и казах: „Хей, виж к во стана с косата ми само след един уикенд на слънце."
- Сериозно?
- Не можех да си призная, че съм боядисал косата си заради момиче. Щях да изглеждам като пълен глупак.
- Мисля, че постъпката ти е много сладка. Е, имаше ли ефект?
- Разбира се. Следващия уикенд дойде на танци с мен. След това аз се прибрах у дома, измих си косата и боята падна. Заклех се никога да не правя така заради момиче, преди да го опозная добре и да съм сигурен, че го заслужава.
Засмях се и казах:
- Благодаря. - А когато той вдигна вежди в почуда, аз добавих: -Задето ме разведри.
- Много съм добър в разведряването. Когато Дерек е до мен, често се налага да го правя. - Той бръкна в раницата си. - Нося още нещо, което може да подобри настроението ти. Или да ти изкара ума от страх.
Измъкна новия си скицник и започна да го разлиства. След няколко страници го обърна към мен, за да виждам по-добре.
- Ей, това съм аз - казах.
- Наистина ли мислиш, че прилича на теб? Или лазещия мъртвец ти подсказа? - Той ми подаде скицника. - Нарисувах го сутринта, докато Дерек се ровеше в Интернет. Спомних си за онази нощ.
На рисунката аз бях коленичила върху одеяло, а трупът бе пред мен. За щастие, Саймън не бе нарисувал сцената, в която аз пищях в предсмъртен ужас, а бе уловил един по-късен момент, когато аз си мислех, че е навън с Тори.
Бях със затворени очи и с вдигнати ръце. Трупът се вдигаше заднешком, сякаш следваше движението на ръцете ми като кобра, която танцува под звуците на свирката. Спомних си колко бях ужасена, ала на рисунката изглеждах по съвсем различен начин - спокойна, уверена. Изглеждах силна.
- Давам си сметка, че може би не това е мигът, в който би искала да те обезсмъртят - забеляза той.
Аз се усмихнах.
- Не, страхотна е. Може ли да я взема?
- Когато я довърша. Ще намеря моливи и ще я оцветя. - Той си взе скицника обратно. - Помислих, че ще е интересно да списвам нещо като дневник с рисунки за нас. За всичко, което ни се случва.
- Като комикс ли?
- Избягвам да използвам тази дума, защото се боя да не ме вземете за някой маниак. Точно така, като комикс. Само за нас, разбира се. За да се поразсеем малко. На хартията всичко изглежда много по-готино, отколкото в действителност. - Той отпи голяма глътка от диетичната си кола и бавно затвори капачката на бутилката. - Ако искаш, би могла да ми помагаш. Писането на сценарии не е много по-различно от списването на комикси.
- Като филм, разказан с неподвижни картинки.