Ние петимата ли? Това трябваше да означава, че няма намерение да „убие Дерек като бясно куче", както искаше леля Лорън. Въздъхнах с облекчение.
- Аз не се извинявам, Клоуи - продължи д-р Давидоф. - Може би трябва, но ние бяхме убедени, че Лайл Хаус е най-доброто решение.
Покани ме с жест да седна. В стаята имаше два стола - един за охранителя и друг, който стоеше до стената. Щом се насочих към него, столът внезапно се търкулна от мястото си и се спря точно пред мен.
- Не, не е дух - каза д-р Давидоф. - Те не могат да придвижват предмети в нашия свят, освен ако не са от онзи особен тип - духовете Агито.
- Кои духове?
- Агито. От латински е и означава „да придвижиш нещо". Полудемоните се проявяват в много видове, както сама ще откриеш. Силата „Агито", както предполага и самото наименование, означава „телекинеза".
- Да движиш предметите със силата на ума си.
- Много добре. И тъкмо един такъв Агито приближи стола, при това е пред теб от плът и кръв.
- Вие?
Той се усмихна и за миг маската на треперещия немощен стар глупак се разпадна и аз зърнах под нея истинския човек. Видях гордост и арогантност, все едно мой съученик е получил на контролното си шест плюс и заявява: „Опитай се да ме надминеш."
- Така е, имам свръхестествени дарби, както и почти всички, които работят тук. Знам какво си мислиш. Че сме хора, които са разкрили способностите ви и искат да разрушат онова, което не разбират, като в комиксите.
- Х-мен.
Не знам кое беше по-стряскащо: че д-р Давидоф и колегите му имат
свръхестествени способности, или представата как този прегърбен непохватен човек чете „Х-мен". Дали като малък се е вълнувал от комиксите и си е фантазирал, че учи в Училището на професор Екзевиър за даровити младежи2?
Дали това означаваше, че леля Лорън е некромант? Че и тя вижда духове?
Преди да успея да задам някакъв въпрос, той продължи:
- Групата „Едисън" е сформирана преди осемдесет години от хора със свръхестествени способности. И колкото и да се е разрастнала през всичките тези години, тя все още се ръководи от хора със свръхестествени способности и е за хора с такива способности, посветена е на задачата да подобри живота на такива като нас.
- Групата „Едисън" ли?
- Наречена е на името на Томас Едисън.
- Изобретателят на електрическата крушка?
- Известен е най-вече с това си изобретение. Негово дело е и прожекционният апарат, за който точно ти си му благодарна, убеден съм. И все пак ти, Клоуи, реализира нещо, за което той е мечтал, но така и не го е постигнал.
Драматична пауза.
- Общуваш с мъртвите.
- Томас Едисън е искал да разговаря с мъртъвци?
- Вярвал е в живота след смъртта и е искал да научи за него, не чрез сеанси и спиритисти, а с помощта на науката. Предполага се, че по времето, когато е починал, той е разработвал такъв апарат - телефон за разговор с отвъдното. Но не открили никакви схеми.
Д-р Давидоф се усмихна съзаклятнически:
- Поне официално. Взехме неговото име, защото и ние като него използваме научния подход при изследването на паранормалните явления.
Да подобрят живота на хората със свръхестествени способности чрез науката. Къде ли го бях чувала? Само след миг си спомних и когато си спомних, потръпнах.
Духовете, които бях събудила в мазето на Лайл Хаус твърдяха, че са били субекти в експерименти, извършвани от магьосник на име Самюъл Лайл. Признаха, че отначало се съгласили доброволно, защото им обещали по-добър живот. Ала вместо да заживеят по-хубаво, те свършили като опитни мишки, пожертвани заради виденията на безумец, както бе уточнил единият от духовете. А онова нещо в стаята ми, бе нарекло Брейди - и, доколкото си
спомням, самата мен - „творения" на Самюъл Лайл.
- Клоуи?
- С-съжалявам. Аз просто.
- Уморена си, мога да си представя, цяла нощ си била на крака. Искаш
ли да си починеш?
- Не, д-добре съм. Просто. И как точно се вместваме ние в картинката?
А Лайл Хаус? Всичко е част от някакъв експеримент, нали?
2 Училището, в което в серия американски комикси се обучават и тренират младежи мутанти, наречени „Х-мен". - Б. пр.
Той вирна брадичка - не много, но достатъчно, за да ми даде да разбера, че съм го хванала неподготвен и че това никак не му харесва. Приятна усмивка изтри предишното му изражение и той се отпусна на стола.
- Това наистина е експеримент, Клоуи. Знам как ще прозвучи, но те уверявам, че не правим проучването насила и използваме само психологическа терапия, щадяща субектите.