Дерек отново ми махна да застана зад него и двамата се отправихме към задната част на къщата.
Къщата беше по-голяма, отколкото изглеждаше отвън. В задната част имаше още четири врати.
Първата водеше в стаята за гости - покривките на леглата бяха опнати, хавлиените кърпи бяха прилежно сгънати върху тоалетната масичка, - нямаше знаци скоро да е била ползвана. Следващата врата отвеждаше в кабинет, където имаше меко канапе - още едно място за спане, но отново без какъвто и да е знак, че някой е бил вътре. Банята беше отсреща. Тя също не изглеждаше да е била използвана - сапунът бе още в опаковката си, а шампоанът лежеше неотварян на поставката, готов за бъдещи гости.
В края на коридора се намираше голямата спалня на стопанина. И тя беше изрядно подредена като останалите помещения в къщата, ала леглото не бе оправено. Върху стола се диплеше халат за баня. На нощното шкафче имаше чаша, наполовина пълна с вода, и роман с меки корици. Към спалнята имаше баня със сгърчена рогозка и хавлия, метната на поставката над душа. Стиснах хавлията с ръка. Беше суха.
Щом се върнахме в коридора, Дерек отново клекна и започна да души.
- Били са тук - каза.
- Саймън и Тори ли?
Кимна с глава.
- Но снощи не са спали тук - забелязах аз. - Тази стая не е била използвана от дълго време.
Той отново кимна.
- Надушваш ли още някого? - попитах.
- Само Андрю. Пак ще проверя предната врата.
Той излезе, явно решил, че в къщата няма никой и че може да ме остави
сама. Срещнахме се отново в кухнята, където оглеждах припечената филийка. Той се наведе и я подуши.
- На Андрю ли е? - попитах аз.
Той кимна.
Приближих се до масата и погледнах вестника.
- Изглежда го е четял, докато си е пиел кафето и е чакал филийката да се изпече. Намазал я е със сладко, отхапал залък, а после.
А после какво? Това бе въпросът.
Взех в ръка кафеварката.
- Включена е поне от сутринта.
Той се приближи и я огледа.
- По пръстените се вижда, че е била пълна почти догоре. Сигурно е била включена от вчера, щом цялото и съдържание се е изпарило.
- Преди пристигането на Саймън и Тори.
Дерек не каза нищо. Той се взираше с празен поглед през прозореца над мивката.
- Станало е. като с баща ти, нали? - попитах аз. - Изчезнал е по същия начин?
Той кимна с глава.
- Усети ли и други миризми около вратата?
Тогава той бавно се обърна и съсредоточи цялото си внимание върху мен.
- Да, но има безброй причини някой да се приближи до вратата. Но като че ли никой не е преминал през нея. Поне няма скорошни следи.
- Масата в коридора отпред изглежда така, сякаш някой се е блъснал в нея и пощата се е разпиляла по пода. По състоянието на къщата съдя, че Андрю не е човек, който би могъл да остави подобен хаос.
- Така е.
- Значи нещо се е случило на вратата. Някой е дошъл, или е почукал и Андрю е побързал да излезе.
Също като с баща им. Не го повторих - вече знаех, че и той си го мисли.
Пообиколих из кухнята, като се опитвах да открия и други доказателства. Всичко бе така подредено, че всяко разместване щеше да се набие на очи, а такова нещо нямаше.
- Тук определено е закусвал само един човек - забелязах аз. - Нищо не показва, че Саймън или Тори са използвали допълнителната стая или банята за гости. Това предполага, че каквото и да се е случило на това място, то е станало преди тяхното пристигане.
Дерек кимна. И той бе стигнал до същото заключение.
Аз отворих шкафовете - всичко в тях бе изрядно подредено.
- Струва ми се, че Саймън е направил същото като нас - влязъл е, поогледал е, разбрал е, че нещо се е случило, а после.
А после какво? Отново същият въпрос.
- Ако са излезли, отвън ще има и втора следа - каза Дерек, докато крачеше към вратата на кухнята. - Ще проверя дали са се върнали на шосето, или...
- Или пък може това да ни помогне - казах и грабнах рисунката, окачена на хладилника сред сметките и записките. - Саймън я е рисувал, нали?
Не беше чак толкова очевидно, както предишното му съобщение, оставено в склада - герой от комикс върху хладилника на Андрю би се набил твърде много на очи. Саймън е вярвал, че Дерек ще разпознае неговата работа, дори да е небрежно нахвърляна скица.