- Да, негова е.
- Изобразил е нещо, което плува. Нямам представа какво означава, но.
- Къщичката край басейн - извика Дерек, който вече се бе запътил към задната част.
Затичах се след него, но докато стигна до вратата, тя вече се затваряше. Пристъпих навън в тъмния като в рог двор, ограден от всички страни с огромни дървета, които спираха лунната светлина. Дерек изникна от сенките и аз изпищях. Каза ми да се върна в къщата и затвори вратата.
- Не е ли там?
- Да изтърчим навън може и да не е много разумно.
Отново взе рисунката и започна да я проучва, сякаш искаше да се увери, че Саймън я е направил без чужда намеса.
- Предната врата - каза той. - Ще минем по дългия път. Ще се промъкнем.
Нетърпеливо ми махна с ръка да не изоставам и тръгна. Извадих автоматичния нож от джоба си и го последвах. Придвижвахме се много бавно към павилиона до басейна. На всеки няколко стъпки Дерек спираше и се оглеждаше, ослушваше се и душеше за следи. Беше много тъмно и трябваше да внимавам да не изоставам от него. С тъмните си дрехи и безшумната си походка той се сливаше с мрака и на мен ми беше трудно да го следвам; често трябваше да протягам ръце напред и да го докосвам по якето, за да се уверя, че все още е пред мен.
Най-после зърнахме пред себе си една полянка с белезникава постройка в средата. Последва остро изсвирване.
- Саймън - рече Дерек.
Той се втурна напред, като ме остави да се препъвам след него. Вратата щракна и се отвори още преди той да стигне до нея.
- Здрасти, брат ми - поздрави го Саймън шепнешком. Той потупа Дерек по гърба и найлоновото му яке изшумя. - Къде е Клоуи?
- Точно зад мен. - Дерек се обърна и ме видя да залитам в мрака. -Извинявай.
- Май забрави, че не всички имат нощно зрение като теб? - Саймън отново го мушна с пръст в гърба и го отмина, прегърна ме с една ръка и ми прошепна: - Радвам се да те видя.
Той ме стисна за горната част на ръката и тъкмо щеше да каже нещо, когато Дерек изсъска:
- Вътре.
Прекрачихме прага и влязохме в помещение, осветено от фенер. Като го видя, Дерек рязко се огледа.
- Спокойно - каза Саймън. - Няма прозорци. Дори ти не забеляза светлината, нали?
Дерек изръмжа и мина по-навътре. Както ми бе казал, това беше постройка, пълна с прилежно подредени приспособления за забавление и почистване на басейна и двора. Саймън и Тори бяха разпънали два шезлонга. Върху близката масичка бяха струпани празни пакети и кутии от диетична кока-кола. Озърнах се за Тори и видях, че спи върху един надуваем дюшек.
- Колкото повече спи, толкова по- добре - отбеляза Саймън. - Добре, че се появихте, защото още един ден насаме с нея. - той направи красноречив жест, като вдигна длан до гърлото си.
- Видях те - чу се сънен глас и Тори вдигна глава. - Повярвай, чувствата ни са взаимни.
Тя седна върху дюшека и приглади косата си назад, като неловко прикри прозявката си.
- Няма нищо по-отрезвяващо от това да прекараш цял ден с момче, което те кара да си мислиш: „Какво ли съм намирала в него?"
- Е, от това поне се роди нещо хубаво - измърмори Саймън.
Тори ме погледна.
- Изостави ме тук. Съвсем сама. Без оръжие. На милостта на онзи, който е отвлякъл приятеля на баща му.
- Първо, от онова, което чувам за заклинанията ти, ти разполагаш с много по-силно оръжие от мен - заяви Саймън. - Второ, да съм те изоставил ли? Моля те! Ти отказа да дойдеш с мен.
- Защото не виждах смисъл. Защо да препускаме и да търсим лошите? Убедена съм, че ако се навъртаме наоколо, те скоро ще ни открият. Трябваше да се махнем от това място, колкото е възможно по-бързо. Но не, горкият Дерек, горката Клоуи, може и да не ни намерят. Ало? - тя замаха с ръка към Дерек. - Той е човекоподобна хрътка. Ще ни открие.
Саймън се наведе към мен и прошепна:
- Беше забавно.
- А после. - продължи Тори.
Прекъснах я:
- А после си спомнихме, че наложихме мораториум върху заяжданията и че ако имаме спорни въпроси, трябва да почакаме, докато си намерим по -безопасно място.
- Нужен ни е план - заяви Дерек, - в случай че отново стане същото. Най-важното в момента е да намерим Андрю. - Той се обърна към Саймън. -Какво завари, когато пристигна?
По думите на Саймън същото, което заварихме и ние. Вратата отпред била открехната и те я оставили така, за да ни предупредят да бъдем предпазливи. Минали през къщата и щом Саймън осъзнал, че изглежда по същия начин, по който е изглеждал и техният дом, когато баща им изчезнал, те бързо излезли навън. Саймън оставил съобщението, открил ключовете и двамата с Тори се оттеглили в къщичката до басейна.