- Ако това означава край на пренощуването в пълни с плъхове бараки, ще се навие.
- Утре ще убедя Дерек да ни даде малко време и да потърсим палатките. Знам, че си на края на силите си, затова няма да те карам да говориш много, но искам да ми кажеш какво изпуснах този път.
Усмихнах се уморено.
- Добре. - Понечих да се обърна, но се спрях по средата. - Нали нагласи будилника си? Ще ме събудиш ли, когато ти свърши смяната?
- Съмнявам се, че някой от нас ще дежури тази нощ. Дерек ме накара да определя смените, само защото не беше в настроение да спори. Аз ще изляза в три, но той няма да помръдне от мястото си.
- И той трябва да поспи.
- Съгласен съм и ще му се скарам.
Но Дерек не искаше да оставаме тук и в никакъв случай няма да позволи някой, който не притежава свръхестествени сили и остри сетива да охранява къщата. Най-доброто, което можем да сторим, е утре сутринта да намерим палатките и спалните чували, да отидем до най - близкото удобно място за лагеруване и да го накараме да си поспи.
Направих няколко крачки, когато той ми извика:
- Клоуи?
Обърнах се. В коридора беше тъмно, но от всекидневната стая идваше светлина, макар че лицето му оставаше в сянка.
- Дерек. държа ли се добре с теб днес? Знам, че когато напускахме Бъфалоу, ти крещеше и се притесних. Сега изглежда при вас всичко е наред.
- Така е.
Той не каза нищо и аз додадох:
- Наистина. Всъщност се разбираме отлично. Нещата се промениха към по-добро .
Не виждах изражението на лицето му, ала усещах вторачения му поглед, след което тихо изрече:
- Добре. - Паузата бе последвана от по-категоричното: - Това е добре.
До утре. Тогава ще поговорим.
Той се запъти към спалните.
За пореден път моя милост и сънят не бяхме в синхрон. Съзнанието ми бе твърде заето да си играе в страната на кошмарите.
Продължавах да си мисля за гората, заобикаляща къщата. Всеки път щом
някой клон остържеше стъклото на прозореца, аз подскачах, убедена, че това е прилеп и, разбира се, тутакси се сещах за прилепите зомбита, затворени в своите разлагащи се тела.
И след като ми се присъни как подскачам през гората като във филм на
Дисни и водя пееща върволица от зомбясали животинки след себе си, аз се събудих обляна в пот и реших, че е време да се заема с делата си. така да се каже. Отметнах завивките и погледнах часовника.
Наближаваше пет, което означаваше, че Саймън е бил прав, като каза, че Дерек няма да пусне друг да дежури.
Станах, грабнах едно палто от дрешника в коридора и се отправих към кухнята.
- Клоуи - проехтя ръмжащият глас на Дерек откъм гората, много преди да го зърна. - Казах на Саймън, че искам вие да си поспите.
Той спря, когато долови аромата на вкусни наденички. Представих си го как души във въздуха, а червата му куркат и се постарах да не избухна в смях.
Открих го седнал на тревата насред полянката. Подадох му походно столче и чиния с наденички в питки.
- Знаех, че няма да дойдеш, да не би случайно да ти стане удобно. Освен ако не си гладен.
Той взе наденичките. Измъкнах от джоба си бутилка кока-кола, съблякох палтото и му ги подадох.
- Трябваше да спиш - каза той.
- Не мога.
- Разбира се, че можеш. Затвори очи и. - той ме изгледа и измърмори: -Какво има?
Отправих поглед към гората. Във въздуха се долавяше съвсем слаб мирис на изгоряло дърво и това ме подсети за снимката в коридора.
- Видях една фотография - ти и Саймън. Той ми каза, че сте си разпъвали палатки наоколо. Това ли е мястото за лагеруване?
- Сменяш темата на разговор, така ли?
Той поклати глава, остави стола на земята, седна и ме погледна в очакване.
- Да, това е.
- Мирише така, сякаш през нощта някой е палил лагерен огън. Сигурно е горил шума? Или децата усилено се готвят за лятото?
- Значи така - определено минаваме на друга тема?
Аз млъкнах, после се наведох към тревата.
- Просто. - и махнах с ръка към гората. - Тревожа се, че, нали знаеш, в съня си ще.
- Ще вдигнеш някой труп?
Кимнах с глава.
- Затова не си могла да спиш, така ли? Мислех си за това в автобуса. Ти се страхуваше, че момичето е погребано там - онова, което си видяла да убиват.
Кимнах.
- Тревожех се, че ако се унеса, ще продължа да си мисля за нея, ще я призова, както призовах и онзи бездомник. Не мога да контролирам сънищата си. Помислих си, че е напълно възможно да е била погребана там и никой да не я е открил.