- Все пак, не се напрягай твърде много- посъветва ме Дерек, като видя, че се колебая. - Винаги можем да опитаме пак.
Напънах се. После още малко. Тъкмо затварях очи, след като бях огледала птицата за пореден път, когато Дерек ме спря.
Погледнах надолу. Едното крило на птицата помръдна. Станах и се приближих.
- Може и да са червеите - предположи Дерек. - Почакай.
Той стана, взе една клонка и тъкмо протягаше ръка към птицата, когато брадичката му се вирна. Очите му се присвиха и ноздрите му се разшириха.
- Дер.?
В далечината нещо изпука и аз млъкнах. Той скочи напред и ме събори. Аз се изтърколих на земята. Нещо ме ужили по ръката точно над превръзката и докато падахме, изжужа във въздуха. Шумно се удари в земята зад нас, откъдето избухна гейзер от кал и мръсотия. Дерек бързо се надигна, ала остана да ме покрива като щит. или не - по- скоро ме пазеше да не взема да скоча от мястото си. Хвърли поглед през рамо.
- Добре ли си? - попита. Когато се обърна към мен, ноздрите му отново се разшириха. - Ранена си.
Дръпна ръкава ми. В едната му гънка имаше дупка.
- Мисля, че изстреляха стреличка - казах аз. - Одраска ме. Падна ей.
Той вече бе открил мястото. Ала онова, което намери там, не беше стреличка с приспивателно.
Когато Дерек ми показа куршума, сърцето силно заудря в гърдите ми. Поех си дълбоко дъх и отхвърлих мисълта за групата „Едисън".
- В имота на Андрю ли се намираме? - попитах аз.
Той кимна с глава.
- Може да са ловци.
Той отново кимна. Стана и заоглежда гората. Наоколо бе тихо.
- Започвай да пълзиш - каза ми шепнешком той - и влез в гъсталака. Аз ще се приближа и ще погледна.
Високата трева в краката ни изригна. Дерек отново се хвърли върху мен и прошепна:
- Не се изправяй!
Сякаш имах избор - той беше върху мен и ме притискаше със своите сто килограма.
Ужасен крясък отекна в гората, ние погледнахме надолу и видяхме, че мъртвата птица се е изправила на крака, а крилете и се пляскат в земята. С известно задоволство ще отбележа, че не бях единствената, която подскочи от ужас.
Дерек се свлече от мен.
- Освободи.
- Знам.
Допълзях до отсрещния край на полянката - бях на достатъчно разстояние, за да не се притеснявам, че птицата ще ми налети.
- Чуваш ли? - дочу се някакъв глас между крясъците и.
Щом птицата изпищя, аз се съсредоточих, за да освободя духа и, ала единственото, което ми идваше на ум, беше: „Накарай я да млъкне! Накарай я да млъкне!" Последва нов пукот. И двамата се притиснахме към земята. Над главите ни изсвистя куршум и се удари в един дънер сред дъжд от трески.
Както лежах по корем, аз затворих очи. Дерек ме сграбчи за ръката.
- Опитвам се - казах. - Дай ми само.
- Остави. Да тръгваме.
Той ме бутна и ние забързахме напред, приведени ниско над земята. Зад нас птицата продължаваше да пищи, заглушавайки шума от нашето бягство. Щом тя спря, спряхме и ние. Чувах как нещо вилнее в храстите - птицата ли беше или нашите преследвачи? Нямах представа. Само след миг птицата отново запищя и този път крясъците и граничеха с панически ужас, от което ми настръхна косата.
Затворих очи, за да я освободя.
- Още не - рече Дерек.
Той ме поведе по-нататък до един храсталак. Успяхме да влезем в него и се спотаихме. Крясъците на птицата поутихнаха, но сега я чувах как се движи.
- Какво по .
Гласът беше мъжки, прекъсван от едно „пффт", което всеки любител на криминални филми би разпознал като шум от заглушител на пистолет.
Бях убедена, че не се произвеждат заглушители на ловни пушки и че ловците не носят допълнително оръжие.
Птицата закряка по-високо. И мъжът започна да ругае с по-висок глас. Още два изстрела със заглушител, последвани от пукот, сякаш използваше и пушката си. Крясъците на птицата се превърнаха в ужасяващо гълголене.
- Господи, какво е това? Направо му пръснах главата, а то още е живо!
Обади се и друг мъж, който дрезгаво се изсмя:
- Мисля, че това отговаря на въпроса ни, нали така? Малката Сондърс е намерила момчетата.
Хвърлих поглед към Дерек, ала той се взираше напред, откъдето идваше гласът. Затворих очи и се съсредоточих върху птицата. След миг сърцераздирателните писъци спряха.
После се чу още едно изгракване и аз стиснах очи, убедена, че не съм успяла да освободя духа на птицата. Ала звукът идваше от радио. Дерек наостри уши. Аз чувах по-голямата част от онова, което казваха, и то ми бе достатъчно, за да се уверя, че мъжете наистина бяха от охраната на група „Едисън".