Бяха ни открили. И този път не си играеха с приспивателни стрелички. Защо да го правят? Ние бяхме опасни експериментални субекти, които бягаха за втори път. Те вече не се нуждаеха от оправдание, за да направят онова, което отдавна са искали да сторят: да спрат рехабилитацията и да ни „отстранят" от своите проучвания. Единствената, която може би се мъчеше да запази живота ми, бе леля Лорън, предателката. По-лесно щеше да им бъде, ако ни убият и погребат тук, далеч от Бъфалоу.
- Саймън! - прошепнах аз. - Трябва да го предупредим и.
- Знам. Къщата е натам. Ще заобиколим.
- Не можем да се върнем в къщата. Те ще отидат най-напред там, ако вече не са го направили.
Той извърна поглед встрани и стисна зъби.
- Аз. мисля, че трябва да опитаме, нали? - казах. - Добре, ако внимаваме...
- Не, права си - отвърна той. - Аз ще отида. Ти ме чакай тук.
Когато той тръгна, аз го сграбчих отзад за палтото.
- Не можеш.
- Трябва да предупредя Саймън.
- И аз ще дойда.
- Не, ти ще останеш тук. - Понечи да се обърне, но се спря. - Отдалечи се от това място. На километър нагоре има един път - той посочи на север. - Ще го видиш. Лесно се стига до там - двамата със Саймън много често ходехме до него. Щом ти дам знак, тръгваш. Като стигнеш до пътя, ще се скриеш. Аз ще те намеря.
Той тръгна. Исках да възразя, ала знаех, че ще е безсмислено - нищо нямаше да го спре да се върне за Саймън. Беше прав като не искаше да го придружа. Щях да съм му в тежест. По-добре бе да изчакам да ми даде знак и.
Пронизителното изсвирване на Дерек разцепи нощния мрак. После той свирна още един път, след това трети път и аз разбрах какво е имал предвид като ми каза, че ще ми даде „знак" - не само на мен, а и на Саймън, за да го събуди от сън.
Звукът беше достатъчно силен, за да събуди всички - пък и да съобщи на целия екип за сигурност къде точно.
Тази мисъл заседна в съзнанието ми. Започнах да го ругая на ум и да го
наричам както ми хрумне, включително и с думи, за които не бях подозирала, че знам.
Той знаеше, че подсвиркването му ще привлече вниманието на цялата група „Едисън". Тъкмо затова го е направил, а не се е спрял на по-тихия вариант, като например да хвърля камъчета в прозореца на Саймън.
Привличаше вниманието им към себе си и предоставяше възможност на мен и на Саймън да се измъкнем.
Искаше ми се да му се развикам. Преследвачите ни имаха пистолети. Истински пистолети. При това не се бояха да ги използват. Ако се хванат на въдицата му.
„Нищо няма да му се случи. Дава ти възможност да избягаш. Използвай я. Тръгвай!"
Измъкнах се от храсталака и бавно се затичах, превита на две, като избягвах шубраците, за да не вдигам шум. Дочух стъпки и затърсих с очи къде да се скрия, но като не видях подходящо място, легнах на земята.
На три метра от мен минаха две фигури. И двете бяха облечени от глава до пети в защитни костюми като снайперисти от армията. Дори шапките им имаха предпазители за лице и бяха направени от метална мрежа.
Изпращя радио и се чу мъжки глас:
- Екип „Браво"?
Единият от двамата - по гласа разбрах, че е жена - отговори.
Мъжът продължи:
- Той е тук. Настъпваме от изток, за да обкръжим.
Гръмна пушка и сърцето ми подскочи в гърлото. Шум от чупещи се клони прозвуча по микрофона на радиото.
- Хвана ли го? - попита жената.
- Не съм сигурен. Това бе екип „Чарли". Оттеглят се. Идват насам.
Още един изстрел. Далечно пращене. Бях убедена, че сърцето ми бие толкова силно, че тези двамата могат да го чуят, ала те продължиха към глъчката в далечината. Към Дерек.
„Браво", „Чарли". Бях гледала достатъчно военни филми, за да се досетя, че край къщата имаше поне още две двойки въоръжени патрули. Шестима въоръжени ескперти по сигурността. Бяха достатъчни, за да обкръжат Дерек, а после.
„Продължавай да вървиш. Той ще намери изход. Забрави ли, че притежава свръхестествени заложби?"
Ала заложбите нямаше да му помогнат срещу шестима тренирани професионалисти. Нямаше да спрат куршумите.
Изчаках докато двамата изчезнат и внимателно огледах върховете на дърветата. През последните две лета, които бях прекарала на лагер заедно със съучениците си, имахме дни, посветени на играта „Сървайвър". Изложих се на повечето спортни дисциплини, но имаше едно състезание, за което дребната фигура бе предимство. освен това, на рафта у дома, още стояха трофеите от състезанията по спортна гимнастика, които бях печелила.
Изтичах до най-близкото дърво и се хванах за най-ниския клон. Ако