Той вдигна свободната си ръка и я размаха във въздуха.
- Нямам пистолет. Хайде, идвайте...
Мъжът падна по лице напред, сякаш някой го удари отзад по тила.
Фенерчето се търкулна на земята и лъчът му се стрелна нагоре. Дерек прелетя покрай мен и се хвърли върху мъжа, който бе започнал да се изправя. Саймън пристъпи в мрака иззад непознатия и вдигна ръце, готов да направи друго заклинание.
- Бягайте - каза Дерек, като с мъка удържаше буйстващия мъж. Двамата със Саймън се поколебахме и той изрева: - Бягайте!
Ние си плюхме на петите, ала продължихме да хвърляме поглед назад.
Чувахме шума от борбата, която обаче не продължи дълго; не бяхме изминали много път, когато Дерек ни настигна. Забавихме крачка, ала той ни тупна по гърбовете да продължаваме да тичаме. Луната надничаше иззад дърветата и ни осветяваше пътя.
- Тори? - обърнах се шепнешком към Саймън.
- Разделихме се. Тя.
Дерек ни направи знак да млъкнем. Не спряхме да тичаме, докато не зърнахме светлините на някакви къщи между дърветата - разбрахме, че сме близо до пътя. Направихме още няколко крачки. После Дерек отново ни тупна, този път ни удари силно между плешките, ние изгубихме равновесие и паднахме на земята. Той се настани между нас. Опитахме се да станем, ала Дерек ни бутна отново долу.
Саймън вдигна окаляното си лице и разтърка брадата си.
- Струва ми се, че зъбите ми изпопадаха. Всичките.
Дерек му шътна да мълчи, завъртя се и легна по корем с лице, обърнато на другата страна. Последвахме неговия пример. Проследих погледа му, който бе насочен някъде над гората и след малко дочух стъпки.
Дерек се напрегна целият, готов да скочи, но стъпките бяха на доста голямо разстояние от нас, после шумът им утихна и на негово място се чуха гласове. Радиото в джоба ми изцвърча. Извадих го и проверих силата на звука.
Саймън погледна през Дерек към мен и беззвучно изрече с уста:
- Радио?
После посочи в посока на гласовете, за да попита дали е на някого от тях.
Кимнах с глава.
- Жестоко - изговори отново беззвучно той, после вдигна палец във въздуха да ме похвали и аз се изчервих.
Дерек хвърли поглед към радиото, кимна и изсумтя, което приех като: „Добра работа. стига само да не си извършила някоя глупост, за да се добереш до него."
- Открих „Алфа 1" - каза мъжки глас толкова тихо, че трябваше да се напрегна, за да го чуя.
Съймън махна с ръка към Дерек да увеличи звука, ала Дерек поклати отрицателно глава. Той чуваше отлично, така че нямаше защо да рискува.
- Къде е? - обади се женски глас от отсрещната страна.
- Извън строя е. Изглежда е изкарал един-два рунда с нашия млад върколак.
- Занесете го на сигурно място. Групата „Делта" все още държи момичето на Енрайт, нали?
Хвърлих поглед към Дерек, ала той съсредоточено слушаше, без дори
лицето му да трепне.
- „Делта 2" е с нея. Не съм сигурен дали ще бъде добра стръв, затова изпратих „Делта 1" да доведе Карсън от автомобила.
Последните думи накараха Дерек да наостри уши. Саймън ме погледна и безмълвно изрече: „Андрю". Гласовете замлъкнаха, но само след миг жената отново се обади по радиото - викаше „Делта 2". Отговори и мъжки глас.
- При теб ли е Карсън? - попита тя.
- Още малко и съм при него.
- Добре. Задачата ти е да го убедиш да повика хлапетата. Ще трябва да ги примами да влязат вътре.
- Няма да го направи.
- Не очаквам да ни сътрудничи доброволно - озъби се жената. - Но след като е в ръцете ни, ще прави каквото му наредим. Ако откаже, застреляй го.
Саймън вдигна глава - очите му бяха потъмнели от тревога. Дерек му направи знак да слуша, без да вдига шум.
Отново се обади „Делта 2":
- Хм, някой да е местил камиона?
- Моля?
- Камиона. С Карсън. Той. не е тук.
Последвалата разправия бе толкова силна, че Дерек постави и двете си ръце върху говорителя, за да заглуши звука.
През следващите няколко минути те уточняваха дали „Делта 2" е отишъл където трябва и се увериха, че никой не е местил Андрю и камиона. Нямаха логично обяснение за станалото - заложникът им бе избягал. със собствения им камион.
- Значи Андрю е в безопасност. А Тори? - попитах аз, щом радиото
замлъкна.
В първия миг Дерек не каза нищо и това бе по-добро от грубия отговор, който очаквах: „Какво за нея?" Предишният ден бе изстрелял, че не му пука, ако ще Тори да попадне под колелата на минаващ автомобил. Сега всички знаехме, че я грози смъртна опасност и вече не му беше толкова лесно да го каже.