Андрю подкара джипа и аз попитах Тори какво се бе случило. Хванали я и била държана под охрана, докато останалите са ни търсели. Отначало я пазили двама души, но когато нещата се объркали, оставили само един охранител.
- И с едно хубавичко заклинание те изгубиха единствения си затворник.
- Наистина ли мислиш, че не са се сетили за способностите ти? - попита Дерек.
- Е, подцениха ме - отвърна тя.
Дерек изсумтя. Саймън понечи да я попита нещо, ала Андрю ни шътна да мълчим, докато се друсахме през неравното поле. Караше със загасени фарове и напредвахме бавно.
Саймън се размърда до мен, като се мъчеше да се настани удобно на тясната седалка. Дланта му докосна крака ми, после намери ръката ми и я хвана. Усмихна ми се и аз му отвърнах.
Очаквах да ме стисне окуражително и да ме пусне. Ала той прие усмивката ми като позволение, вплете пръсти в моите и остави ръката си в скута ми. Въпреки че бях уморена - в главата ми се блъскаха най-различни въпроси, а във вените ми продължаваше да блъска адреналин - прониза ме странна тръпка. Но ми се стори доста глупаво. Да се разтреперя, задето ме е хванал за ръката? Да не сме в пети клас?
Бях убедена, че за Саймън това не е кой знае какво. Вярно, не беше първото момче, което ми държи ръката, но опитът ми се простираше дотам.
Безпокойството ми бързо премина, щом стигнахме шосето и Андрю включи фаровете. Попита ни дали сме добре и първото, което излезе от устата ми, бе:
- С вас ли беше леля ми Лорън?
Той се намръщи и очите ни се срещнаха в огледалото за обратно виждане.
- Лорън Фелоус. Тя работи за.
- Познавам леля ти, Клоуи, но не, тя не беше там.
- Клоуи мисли, че я е видяла - обади се Дерек.
Саймън направи гримаса.
- Моля?
- Аз. видях някого. Приличаше ми на нея, гласът и звучеше като нейния, но в тъмното.
- А ти видя ли я? - обърна се Саймън към Дерек.
- Не - отвърнах аз. - А би трябвало, защото тя мина точно покрай него.
- Видяла си дух - рече Тори. - И си помислила, че е леля ти.
- Сигурно е било магия - заяви Дерек. - Използват такива неща, нали, Андрю?
- Естествено. Омайващи магии и измамни картини. Щом не си успяла да я видиш добре, значи е направено умишлено - който и да е бил, не е искал да видиш образа отблизо.
В това имаше логика, ала все не можех да се отърва от усещането, че наистина я бях видяла. Не леля Лорън, а нейният дух.
Саймън се наведе до ухото ми и тихичко ме заубеждава, че не биха убили леля Лорън, защото е твърде ценна за тях.
- Как е ръката ти? - попита Дерек, когато се смълчах и останах така дълго време, потънала в собствените си тревоги.
- Сама ли отвори шева? - поинтересува се Саймън.
- Не - отвърна Дерек. - Одраска я куршум.
- Куршум ли?
Андрю изви покрай бордюра и натисна спирачките.
- Простреляли са те?
- Не, не. Драскотина, нищо повече.
Андрю се поколеба, но аз го уверих - както и Саймън, - че съм добре, а Дерек потвърди, че куршумът само ми е скъсал блузата и ме е одраскал.
Андрю се върна обратно на шосето.
- Щом спрем, ще почистим раната. Не мога да повярвам, че са. - поклати глава той.
- Хей, обелих си дланта - обади се Тори. - Ожулих я до кръв.
- Трябва да прегледаш и шевовете на Клоуи - каза Дерек. – Преди няколко дни се поряза на парче стъкло. Зашиха я, но трябва да я видиш.
Тори размаха ожулената си ръка.
- Кой иска да я види? Кой? - и тя завъртя очи. - Предполагам, никой.
- Изглежда възпалена - казах. - Трябва да я намажем с йод.
Тя тъжно се усмихна.
- Винаги мога да разчитам на теб, нали? Нека позная кой е изпратил кавалерията да ме спаси.
- Нали каза, че нямаш нужда от спасители? Или забрави? - обади се
Саймън.
- Важното е, че се е сетила.
- Нямаше да те оставим там, Виктория - погледна към нея Андрю. - Наричат те Тори, нали?
Тя кимна с глава.
Той и се усмихна.
- Хубаво е, че сте заедно със Саймън.
- О, не - отвърна Саймън. - Ние не сме заедно.
Тори потвърди и то със същата страст.
- Не, имам предвид. - в огледалото Андрю местеше погледа си от Тори към Саймън и обратно. - Аз, ъъъ, исках да кажа и четиримата. Радвам се да ви видя заедно. Двамата с Кит бяхме единодушни в едно - че групата не бива да държи субектите разделени.
- Значи и вие сте работили за тях? - попитах аз. - За групата „Едисън"?
Саймън кимна с глава.
- Измъкнал се е малко преди татко. - Той хвърли поглед към Андрю. -
Ето как са разбрали къде могат да те открият, нали? Когато избягахме, те са очаквали, че ще дойдем тук и са те задържали, за да те използват като стръв.