- Такъв поне е бил планът им. Във всеки случай им е послужило като добро извинение да ме отвлекат. От години чакат повод.
- Защо? - попита Тори.
- По-късно ще ви разкажа. Най- напред нека намерим нещо за хапване, а междувременно вие ще ми обясните какво ви се е случило.
Единственото отворено заведение, откъдето можехме да си купим храна, беше закусвалня в съседния град. Аз не бях гладна, но Саймън настояваше да ми вземе млечен шейк и докато той разказваше на Андрю какво ни се бе случило, аз си отпивах от напитката. Той му описа Лайл Хаус, каза му за бягството ни, за споразумението, за експеримента, за смъртта на Лиз, Брейди и Амбър.
- Рейчъл е още там - каза накрая Саймън. - И лелята на Клоуи, която сега явно е тяхна заложница, каквато беше и ти.
- Освен ако не е. - започна Тори.
Саймън я погледна и тя млъкна.
- Тя е добре. Но трябва да я измъкнем, както и баща ни. Лелята на Клоуи не мисли, че те са го задържали, но той сигурно е при тях.
- Ще се наложи да се съглася - каза Андрю. - Според собствените ми разследвания това е единственото обяснение.
Дерек му хвърли остър поглед.
- Търсил ли си го?
- Търсих всички ви.
Карахме близо час и минахме само през един голям град. Все повече се
отдалечавахме от Ню Йорк. Най- после Андрю свърна в една частна алея, по- дълга и по-криволичеща от алеята пред дома му.
- Къде се намираме? В тайна квартира за хора със свръхестествени способности? - Саймън ме сръга с лакът. - Сякаш сме в някой филм.
- Навремето къщата наистина е служила за това. Приютявала е бегълци от
Кабалите - обясни Андрю.
- Кабалите ли? - попита Тори.
- Това е друга история. Но мястото служи повече като общежитие за гости на нашата група. Къщата е била собственост на един от първите ни членове - наследствено имение, което той е завещал за каузата ни.
- Каква кауза? - попита Тори.
- Наблюдение и окончателно разпускане на групата „Едисън".
Щом автомобилът заподскача по неравностите на калната алея, той намали скоростта.
- Поне такава беше идеята ни. Започнахме като групичка бивши служители на „Едисън" - дезертьори като мен, загрижени и отговорни за действията си. Не само за проекта „Генезис 2", който безспорно е сред приоритетите ни, но действията на групата „Едисън" се простират далеч отвъд границите на този проект. Накрая към нас се присъединиха и други, които съсредоточаваха вниманието си не само върху дейността на групата „Едисън", а и върху работата на Кабалите и на останалите организации на хора със свръхестествени заложби. Но групата „Едисън" си остана наша първа грижа - ние наблюдавахме дейността и и, от време на време, я саботирахме.
- Саботирахте ли я? - ококори се Саймън. - Страхотно.
- Съвсем мъничко. Една от основните целите беше да я контролираме, за огромна погнуса на някои от нашите членове, в чието число съм и аз.
- И татко ли беше замесен? - попита Саймън.
Андрю поклати глава..
- Предполагам, знаеш, че баща ви и аз.
- Се скарахте.
- Да. Заради тази група. Баща ви винаги се е държал настрана от нея. За него тя бе твърде политически натоварена. С желание ни помагаше, но иначе не вземаше участие в дейността и. Според него тя би предизвикала ненужно внимание към вас двамата. Но някои от членовете ни оказаха натиск върху мен, за да го вкарам в групата. Като баща на два субекта от най-амбициозния - и потенциално най- опасния - проект на групата „Едисън", той щеше да изиграе важна роля в привличането на влиятелни членове от общността на надарените със свръхестествени способности. Вбеси се. Бе посветил целия си живот на това да не огласява нищо около вас, а аз исках от него точно обратното. Признавам, че подкрепях идеята. Но подцених опасността, която представлява за вас групата „Едисън". Осъзнавам го едва сега.
Той направи още един завой и намали скоростта, защото коловозът в тази част на пътя бе по-дълбок.
- След като с баща ви изчезнахте, а до ушите ни достигнаха слухове, че вие, момчета, сте в ръцете на групата „Едисън", някои от членовете повдигнаха въпроса за по-активно участие от наша страна. Бяхме убедени, че вие - както и останалите субекти - сте в опасност. Онези от нас, които имаха по-голямо влияние, настояваха пред групата да не ви нараняват.
- Е, сгрешили са - обади се Тори.
- Така е и вашата история ще ни даде доказателствата, от които се нуждаем, за да действаме.