Очите на Франсес блестяха, а бузите й бяха силно поруменели, когато се приближи до трите момичета, насядали около масата.
— О, Елена, трябва да чуеш това!
Елена й се усмихна учтиво, ала в никакъв случай не и приятелски. Франсес сведе глава до ухото й и кафявата й коса закри челото й.
— Искам да кажа… мога ли да седна до теб? Току-що чух най-страхотния слух за Стефан Салваторе.
— Седни — любезно я покани Елена. — Но — добави тя, като отхапа от франзелата си — ние всъщност никак не се интересуваме от подобни новини.
— Ама ти?… — вторачи се в нея Франсес. После погледна към Мередит, а накрая и към Бони. — Шегувате се, момичета, нали?
— Въобще не се шегуваме. — Мередит забучи вилицата в зеления боб в чинията си и се вторачи замислено в него. — Днес си имаме други занимания.
— Точно така — потвърди Бони след кратко забавяне. — Знаеш ли, всичките тези слухове за Стефан са вече остарели. Минала работа. — И се наведе, за да разтрие глезена си.
Франсес изгледа Елена умолително.
— Но аз си мислех, че искате да узнаете всичко за него.
— От най-обикновено любопитство — обясни й Елена. — В края на краищата той е нов в училището ни и исках да го приветствам като добре дошъл във Фелс Чърч. Но аз, разбира се, трябва да си остана лоялна спрямо Жан-Клод.
— Жан-Клод?
— Да, Жан-Клод — повтори Мередит, повдигна вежди многозначително и въздъхна.
— Жан-Клод, естествено — игриво потрети Бони.
С деликатно движение само с палеца и показалеца Елена измъкна една снимка от раницата си.
— Ето тук той е застанал пред вилата, в която бяхме отседнали. Това беше точно преди да откъсне едно цвете, за да ми го поднесе и да каже… Е — усмихна се тя с нюанс на загадъчност, — това са думи, които не мога да си позволя да повторя.
Франсес се вторачи в снимката. На нея се виждаше загорял млад мъж, гол до кръста, застанал пред един храст хибискус, срамежливо усмихнат.
— Той е по-голям от теб, нали? — попита с уважение тя.
— Разбира се, на двадесет и една е. — Елена погледна над рамото си. — Леля ми никога не би го одобрила, затова няма да й кажа нищо, преди да се дипломирам. Пишем си тайно.
— Колко романтично — задъхано изрече Франсес. — На никого няма да кажа, обещавам. Но за Стефан…
Елена я удостои с усмивка на превъзходство.
— Ако ще трябва да избирам от европейската кухня, бих казала, че винаги ще предпочета френската пред италианската. — Обърна се към Мередит. — Нали така?
— М… хм… Винаги — Мередит и Елена се спогледаха, многозначително усмихнати, преди Мередит да се обърне към Франсес. — Не си ли съгласна?
— О, да — припряно кимна Франсес. — И аз съм за френската кухня. Винаги. — Тя се усмихна разбиращо и кимна още няколко пъти, преди да стане и да си тръгне.
Когато се отдалечи, Бони промърмори със сърцераздирателна интонация:
— Е, това вече ще ме убие. Елена, ще умра, ако не чуя последните клюки.
— О, онези ли? Мога да ти ги кажа — отвърна спокойно Елена. — Тя имаше намерението да ни съобщи, че се носи слух, че Стефан Салваторе е наркоман.
— Какво! — ахна Бони, сетне избухна в смях. — Но това е абсурдно. Кой наркоман на този свят ще се облича така и ще носи тъмни очила? Искам да кажа, че той върши всичко възможно, за да привлече повече внимание към себе си… — Гласът й обаче внезапно притихна, докато кафявите й очи се разшириха от учудване. — Но може би той го прави тъкмо заради това. Кой би заподозрян някого, който толкова очебийно се натрапва? А освен това живее сам и е ужасно потаен… Елена! Вярно ли е?
— Не е — отсече Мередит.
— Откъде знаеш?
— Защото аз съм тази, която пусна слуха. — При вида на смаяното изражение на Бони тя се ухили и добави: — Елена ми каза да го направя.
— Оооо. — Бони изгледа Елена с възхищение. — Толкова си лукава. А мога ли да разкажа на всички, че е в последен стадий на неизлечима болест?
— Не, не можеш. Не искам някоя подражателка на Флорънс Найтингейл5 да се втурне да се грижи за него. Но пък можеш да разгласиш каквото си щеш за Жан-Клод.
Бони се пресегна към снимката.
— Всъщност кой е този тук?
— Градинарят. Много си пада по тези храсти хибискус. Освен това е женен и има две деца.
5
Прочута медицинска сестра, отличила се през Кримската война с грижите си за ранените. — Бел.прев.