И тогава всичко рухна.
— О, Елена, колко си сладка — произнесе един глас и погледът на Елена се замъгли от златиста пелена. Беше Каролайн, с гъста и лъскава кестенява коса, с идеален бронзов тен, облечена в рокля от златисто ламе, подчертаваща пищно разголената й плът. Тя плъзна голата си ръка под лакътя на Стефан и му се усмихна подканващо. Двамата заедно изглеждаха зашеметяващо, като двойка световноизвестни модели, озовали се с благотворителна цел на училищен бал, много по-ослепителни и изискани от всички останали.
— Тази рокличка е толкова сладка — продължи Каролайн, докато мислите на Елена продължаваха да текат на автопилот. Ръката й, небрежно преплетена с тази на Стефан, й казваше всичко: къде е била Каролайн по време на обяд през последни седмици, какво е правила през цялото това време. — Обещах на Стефан, че ще се отбием само за кратко и няма да стоим до края. Така че нали няма да имаш нищо против, ако го ангажирам за танците?
Елена се чувстваше странно спокойна, с изпразнено от мисли съзнание. Каза не, разбира се, че няма нищо против и проследи с поглед как Каролайн се отдалечава — една симфония в кестеняво и златисто. Стефан я последва.
Елена огледа кръга от заобикалящи я лица, сетне се извърна и се озова срещу Мат.
— Ти си знаел, че той ще дойде с нея.
— Знаех, че тя иска да бъде с него. Тя го преследваше по време на обяд и след училище, направо му се предлагаше. Но…
— Разбирам. — Все още в плен на онова необяснимо, фалшиво спокойствие, Елена зарея поглед сред тълпата и видя Бони да идва към нея, а Мередит да става от масата си. Явно бяха видели всичко. Както и всички останали. Без да каже нито дума на Мат, тя се запъти към приятелките си и всички инстинктивно поеха към дамската тоалетна.
Вътре бе претъпкано. Мередит и Бони си бъбреха за незначителни неща, но в същото време в погледите им се четеше загриженост.
— Видя ли онази рокля? — попита Бони и скришом стисна пръстите на Елена. — Сигурно е залепила предницата с някакво суперлепило. Какво ли ще облече за следващия танц? Целофан може би?
— Или прозрачно тиксо — додаде Мередит с нисък глас. — Добре ли си?
— Да. — Елена виждаше в огледалото, че очите й са прекалено блестящи, а страните й покрити с ярки червени петна. Приглади косата си и се обърна.
Помещението се изпразни и трите приятелки останаха сами. Бони придърпваше нервно обсипаната с пайети панделка на кръста си.
— Може би в крайна сметка станалото не е толкова лошо — рече тихо тя. — Искам да кажа, че през последните седмици ти не си мислила за нищо друго, освен за него. Нищо чудно и да е цял месец. Така че всяко зло за добро и сега ще можеш да продължиш напред, вместо да… ами, да продължаваш да го преследваш.
„И ти ли, Бруте?“, помисли си Елена, а на глас изрече:
— Много ти благодаря за подкрепата.
— Стига, Елена, не ставай такава — намеси се Мередит. — Бони не искаше да те нарани, просто мисли…
— Предполагам, че и ти мислиш същото, нали? Е, чудесно. Значи просто ей сега ще изляза и ще си потърся нещо друго. Като например други най-добри приятелки — студено заяви Елена и излезе, като остави и двете да се взират слисано след нея.
Навън я посрещна вихър от цветове и музика. Тя беше весела и бликаща от жизненост както никога досега на училищен бал. Танцува с всички, смя се прекалено високо, флиртува с всяко момче, изпречило се на пътя й.
Съобщиха името й, за да се качи на сцената и да й връчат короната. Елена се изправи там и се вгледа в пъстроцветната тълпа в краката си. Някой й хвърли цветя, някой постави на главата короната с изкуствени диаманти. Разнесоха се бурни ръкопляскания. Всичко премина като в мъгла.
Започна да флиртува с Тайлър, защото той се случи най-близо, когато слезе от сцената. После си спомни какво бяха направили двамата с Дик на Стефан, измъкна една роза от букета си и му я подаде. Мат гледаше отстрани със стиснати устни. Забравената дама на Тайлър за вечерта едва не се разплака на глас.
Елена усещаше силната миризма на алкохол в дъха на Тайлър, примесена с аромат на ментова дъвка. Лицето му бе зачервено и потно. Приятелите му я бяха наобиколили, смееха се високо. Тя видя как Дик наля нещо от една кафява книжна кесия в чашата си с пунш.
Никога досега не бе излизала с тази групичка. Те я приеха с радост, възхищаваха й се, момчетата я отрупваха с внимание. Шегите не спираха да се сипят, а Елена се смееше на всички, дори и на най-тъпите. Ръката на Тайлър се обви около кръста й и тя се засмя още по-високо. С крайчеца на окото си зърна как Мат поклати глава и се отдалечи. Момичетата се кискаха все по-пискливо, а момчетата пускаха все по-солени и цинични шеги. Тайлър бе заврял устата си във врата й.