— Имам предложение — заяви той и притисна Елена по-плътно към себе си. — Хайде да отидем на някое по-готино и забавно място.
— Къде например, Тайлър? — изкрещя някой от тълпата. — Може би в къщата на баща ти?
Тайлър се ухили с широка, пиянски безгрижна усмивка.
— Не, имам предвид едно място, където можем да оставим отпечатъка си. Като например гробището.
Момичетата изпищяха. Момчетата се сръгаха един другиго, все едно че се боксират.
Приятелката на Тайлър продължаваше да стои извън кръга.
— Тайлър, това е лудост — рече тя с висок и тънък глас. — Знаеш какво се случи с онзи старец. Аз няма да отида там.
— Чудесно, тогава си остани тук. — Тайлър измъкна ключовете от джоба си и ги размаха към останалите. — Кой не се страхува?
— Хей, идвам с теб — заяви Дик и думите му бяха последвани от одобрителни възгласи.
— Аз също — високо и предизвикателно се присъедини Елена. Усмихна се на Тайлър, а той едва не я вдигна високо във въздуха.
След това двамата поведоха шумната и буйна групичка към паркинга, където всички се напъхаха в колите. Тайлър свали гюрука на спортната си кола, а Елена се настани на седалката до него. Дик и едно момиче, Вики Бенет, се сгушиха на задната седалка.
— Елена! — изкрещя някой отдалеч, откъм осветения вход на училището.
— Карай! — подкани тя Тайлър и свали короната си, докато двигателят на колата изръмжа. В следващия миг гумите изсвистяха и студената нощ облъхна лицето на Елена.
7
Бони беше на дансинга, със затворени очи, носейки се в такт с музиката. Когато отвори очи за миг, Мередит й правеше знаци отстрани. Бони вирна предизвикателно брадичка, но тъй като приятелката й продължаваше да я вика, тя извъртя очи към Реймънд и се подчини на призива. Кавалерът й я последва.
Мат и Ед бяха зад Мередит. Мат се мръщеше, а Ед изглеждаше смутен.
— Елена току-що си тръгна — рече Мередит.
— Тук е свободна страна — тросна се Бони.
— Но тя си тръгна с Тайлър Смолуд — настоя Мередит. — Мат, сигурен ли си, че не знаеш къде са отишли?
Младежът поклати глава.
— Бих казал, че тя заслужава това, което й се случва, но донякъде и аз съм виновен — промълви мрачно. — Предполагам, че трябва да я последваме.
— И да си тръгнем от бала? — удиви се Бони. Погледна към Мередит, която беззвучно изрече „ти обеща“. — Направо не мога да повярвам — измърмори сърдито момичето.
— Не знам как ще я открием — каза Мередит, — но трябва да опитаме. — И додаде със странно колеблив глас: — Бони, ти случайно да знаеш къде може да е тя?
— Какво? Не, разбира се, че не знам. Аз танцувах. За какво иначе са танците?
— Ти и Рей останете тук — обърна се Мат към Ед. — Ако тя се върне, кажете й, че сме отишли да я търсим.
— Ако ще тръгваме, по-добре е да побързаме — недоволно вметна Бони. Извърна се и в бързината едва не се сблъска с едно черно сако.
— О, извинявай — рязко изрече тя, вдигна глава и видя Стефан Салваторе. Той нищо не каза, докато тя, Мередит и Мат се запътиха към изхода, оставяйки зад себе си Реймънд и Ед с нещастни физиономии.
Звездите блещукаха върху ледената синева на безоблачното небе. Елена се чувстваше точно като тях. Част от нея се смееше и крещеше заедно с Дик, Вики и Тайлър, надвиквайки грохота на вятъра, но друга част сякаш наблюдаваше случващото се отстрани.
Тайлър спря колата по средата на склона на хълма край развалините на старата църква. Остави включени фаровете, докато всички слязоха. Въпреки че когато потеглиха от училището, ги последваха още няколко автомобила, сега се оказа, че те са единствените, стигнали до гробището.
Тайлър отвори багажника и извади картон с шест бири.
— Още по-добре. Така ще има повече за нас. — Предложи една на Елена, която поклати глава и се опита да потисне надигащото се прилошаване в стомаха й. Чувстваше, че не бива да е тук, но в никакъв случай нямаше да си го признае.
Те се изкачиха по каменистата пътека — момичетата се олюляваха на високите си токчета и се облягаха на момчетата. Когато стигнаха върха, Елена ахна, а Вики нададе тих вик.