Нещо огромно и червено бе надвиснало над хоризонта. На Елена й бе нужна минута, за да осъзнае, че това е луната. Беше голяма и някак си нереална, като декор във фантастичен филм, докато издутата й кръгла сфера се носеше унило, разпръсквайки зловещата си светлина.
— Прилича на голяма изгнила тиква — заяви Тайлър и запрати камък по нея. Елена се насили да му се усмихне ослепително.
— Защо не влезем вътре? — Вики сочеше с малката си бяла ръка към черната дупка, където някога е била вратата на църквата.
По-голямата част от покрива бе паднала, макар че камбанарията все още беше запазена — висока кула, издигаща се в небето. Три от стените стърчаха, а четвъртата бе висока само до колене. Навсякъде се виждаха купчини от тухли и мазилка.
Някаква светлина проблесна край лицето на Елена. Тя се извърна сепнато и видя, че Тайлър държи запалка. Той се ухили, разкривайки в мрака два реда бели зъби.
— Искаш ли да пощракаш със запалката ми?
Смехът на Елена прозвуча неестествено гръмко в опит да прикрие смущението си. Взе запалката и освети с нея вътрешността на църквата. Не приличаше на останалите гробници в гробището, макар че баща й бе казвал, че е виждал подобни параклиси в Англия. Имаше вид на голяма каменна кутия, достатъчно обемиста, за да побере двата ковчега, върху чиито капаци лежаха мраморни статуи.
— Томас Кийпинг Фел и Хонория Фел — прочете с тържествен глас Тайлър и махна с ръка, сякаш ги представяше. — Както се говори, старият Томас е основал църквата на Фел. Макар че по онова време фамилията Смолуд също е живеела тук. Прадядото на моя прапрадядо е живял в долината край Дроунинг Крийк…
— … докато не го изяли вълците — довърши Дик и отметна назад глава, имитирайки вълк. Сетне се оригна шумно. Вики се изкиска. Сянка на раздразнение пробягна по красивото лице на Тайлър, но той се насили да се усмихне.
— Томас и Хонория ми изглеждат малко бледи — продължаваше да се хили Вики. — Мисля, че се нуждаят от малко цвят. — Измъкна от чантата си червило и започна да боядисва устните на женската статуя. Елена усети как й се повдига. Като дете винаги бе изпитвала благоговение към бледата дама и сериозния мъж, които лежаха със затворени очи и скръстени на гърдите ръце. По-късно, когато родителите й загинаха, тя си ги представяше как лежат по същия начин един до друг в гробището. Но продължи да държи запалката, докато другото момиче рисуваше мустаци и клоунски нос върху лицето на Томас Фел.
Тайлър ги наблюдаваше.
— Хей, вижте колко са издокарани, а никъде не могат да отидат. — Постави ръце върху каменния капак, наведе се и се опита да го отмести. — Какво ще кажеш, Дик? Искаш ли да ги разведем на нощна разходка? Може би до центъра на града?
Не, помисли си ужасено Елена, докато Дик избухна в гръмогласен смях, последван от пискливия кикот на Вики. Но Дик вече беше застанал до Тайлър, хванал с две ръце капака на ковчега.
— На три — рече Тайлър и започна да отброява: — Едно, две, три.
Елена бе приковала очи върху ужасяващото клоунско лице на Томас Фел. Момчетата се напъваха и ръмжаха, а мускулите им се издуваха под ризите. Но не успяха да отместят капака нито на сантиметър.
— Проклетото нещо сигурно е закрепено по някакъв начин — изсумтя сърдито Тайлър и се обърна.
На Елена й прималя от облекчение. Опитвайки се да изглежда невъзмутима, тя се облегна на каменния капак на гроба. И тогава се случи.
Чу стържене на камък и в същия миг усети как капакът се отмества под лявата й ръка. Тежката плоча продължи да се измества настрани, карайки я да загуби равновесие. Запалката се изплъзна от ръцете й и тя изпищя веднъж, после още веднъж, опитвайки се да се закрепи на краката си. Политна надолу в отворения гроб, а около нея с грохот се изви леден полъх на вятър. В ушите й отекваха писъци.
Сетне изведнъж се озова навън, под лунната светлина, толкова ярка, че можеше да вижда лицата на останалите. Тайлър я държеше. Момичето се огледа като обезумяло.
— Да не полудяваш? Какво стана? — Тайлър я разтърсваше.
— Той помръдна. Капакът помръдна. Измести се и се отвори… аз не зная… почти паднах вътре. Беше студено…
Момчетата се разсмяха.
— Бедното бебче май се е побъркало от страх — заключи Тайлър. — Хайде, Дики, момчето ми, да отидем да проверим.
— Тайлър, недей…
Но те влязоха вътре. Вики се помая малко на прага, загледана в разтрепераната Елена. Тайлър й махна да дойде.