Сякаш можеше да чете мислите му, да усеща чувствата му. Удоволствие и наслада се издигнаха помежду им, сляха ги в едно. И Елена усети как в него извират и се надигат все по-дълбоки емоции. Той искаше да я задържи завинаги в прегръдките си, да я защити от всички злини. Да я предпази от злото, което я заплашваше. Да съедини живота си с нейния.
Тя усети нежния натиск на устните му върху своите. Сърцето й сякаш щеше да се пръсне от сладостта им. Да, помисли си девойката. Усещането се разпростираше в нея като чистите и бистри вълни на планинско езеро. И тя потъваше в тях, окъпана в неземната радост, която бликаше от Стефан, и блажения отклик на тялото си. Любовта на Стефан я обливаше, сияеше през нея, осветяваше всяко тъмно кътче на душата й като ярко лятно слънце. Тя потрепери от наслада, преливаща от любов и копнеж.
Той се отдръпна бавно, сякаш не можеше да понесе отделянето на телата им. Двамата преплетоха погледи, изпълнени с радостно учудване.
Стояха безмълвни. Не се нуждаеха от думи. Той погали косата й, толкова леко, че едва го усети, сякаш се боеше, че Елена ще се разпадне под пръстите му. В този миг тя осъзна, че не омразата го бе карала да я избягва толкова дълго. Не, това изобщо не бе омраза.
Елена нямаше представа колко време бе изтекло, когато отново слязоха по стълбата на пансиона. При друг случай щеше да изпита вълнение да се качи в лъскавата черна кола на Стефан, но тази нощ едва я забеляза. Той държеше ръката й, докато пътуваха по пустите улици.
Първото, което видя Елена, когато приближиха дома й, бяха светлините.
— Това е полицията — проговори с усилие, сякаш бе загубила гласа си. Стори й се странно да говори, след като бе мълчала толкова дълго. — Виждам на алеята за коли автомобилите на Робърт и Мат. — Погледна към Стефан и спокойствието, което я изпълваше до този миг, започна да се стопява. — Чудя се какво ли се е случило. Не ми се вярва Тайлър вече да им е казал…
— Дори и Тайлър не би могъл да е толкова глупав — отбеляза Стефан.
Спря зад една от полицейските коли и Елена издърпа неохотно ръката си от неговата. С цялото си сърце жадуваше двамата със Стефан да бъдат сами и никога да не се налага да се изправят пред останалия свят.
Но това бе невъзможно. Изминаха краткия път по пътеката до вратата, която бе отворена. Вътре цялата къща бе окъпана в светлина.
Когато пристъпи прага й, Елена изпита чувството, че все едно дузина лица се извърнаха към нея. Внезапно си представи как ли изглежда отстрани — застанала там, обвита в тъмната кадифена пелерина, със Стефан Салваторе до нея. В този миг леля й Джудит нададе вик и се спусна към нея, прегръщайки я и люлеейки я в обятията си.
— Елена! О, слава Богу, че си в безопасност! Но къде беше? И защо не се обади? Не осъзнаваш ли какво ни накара да преживеем?
Елена се огледа недоумяващо. Нищо не разбираше.
— Ние просто се радваме, че се върна — обади се Робърт.
— Бях в пансиона със Стефан — бавно проговори момичето. — Лельо Джудит, това е Стефан Салваторе, той се е настанил там. Той ме доведе вкъщи.
— Благодаря ти — промълви леля й над главата на племенницата си. Сетне погледът й се върна отново към момичето. — Но роклята ти, косата… Какво се е случило?
— Не знаеш ли? Тайлър явно не ти е казал. Но тогава защо полицията е тук? — Елена се дръпна инстинктивно към Стефан, чувстваше се в безопасност до него.
— Полицаите са тук, защото тази вечер Вики Бенет е била нападната на гробището — обясни Мат. Той, Бони и Мередит стояха зад леля Джудит и Робърт. Изглеждаха облекчени и малко смутени, но най-вече изморени. — Открихме я преди два или три часа, когато тръгнахме да те търсим.
— Нападната? — попита слисано Елена. — Нападната от какво?
— Никой не знае — отвърна Мередит.
— Е, сега вече няма защо да се тревожим — разнесе се успокояващият глас на Робърт. — Лекарят каза, че тя е много изплашена и е била доста пияна. Може би цялата работа е плод на въображението й.
— Драскотините й не са въображаеми. — Мередит бе учтива, но твърда.
— Какви драскотини? За какво говориш? — настоя Елена, местейки поглед от едно лице на друго.
— Аз ще ти кажа — рече Мередит и накратко обясни как бяха намерили Вики. — Тя не спираше да повтаря, че не знае къде си ти, че е била сама с Дик, когато се е случило. И когато я докарахме тук, лекарят каза, че не е открил нищо особено по нея, с изключение на драскотините по тялото й, а те можели да са от някоя котка.